Новата зелена таксономия на ЕС е предназначена да подпомогне трансформацията на икономиката на държавите-членки, за да постигнат целите на Зелената сделка. На теория той осигурява яснота за компаниите, капиталовите пазари и финансовите институции за това кои икономически дейности са устойчиви и как да бъдат подкрепени. За мнозина, обаче, езикът на закона остава неясен и проблематичен.
Тези предизвикателства и тяхното преодоляване обсъдиха Жан-Пиер, директор “Регулации и обществена дейност” в Société Générale Securities Services, Яне Торструп Ягд (Jane Thorstrup Jagd), директор “Нетно-нулеви финанси” от We Mean Business Coalition и Сержио Енрике Колако де Карвайо, директор “Устойчивост” в Planet First Partners.
Дискусията „EU Taxonomy: Translating it for business“ бе част от събитието Reuters IMPACT, на което ESGnews.bg е медиен партньор.
Отговарят ли компаниите на изискванията на зелената таксономия?
Отчитането на устойчивостта налага на всяка компания да докладва кои от стопанските ѝ дейности съответстват на целите, поставени от Таксономията: (1) намаляване на климатичните промени, (2) адаптация към климатичните промени, (3) устойчива употреба на вода и защита на водните ресурси, (4) преход към кръгова икономика, (5) превенция на замърсяването и контрол и (6) опазване и възстановяване на биоразнообразието и екосистемите.
В идеалния случай компаниите няма да се фокусират само върху един от тези критерии, а ще ги погледнат в цялост. От 2024 година 50 000 компании из цяла Европа ще трябва да прилагат новите регулаторни изисквания. Те ще трябва да анализират дейностите си и да разберат кои от тях допринасят значително и за коя устойчива цел.
Голямата географска разлика в устойчивото отчитане
Според Яне Ягд, компаниите, които в момента публикуват ESG доклади, все още интерпретират нормативните изисквания. Тя поясни, че тази информация идва главно от самите доклади – в които авторите обясняват, че това е тяхната интерпретация на регулациите. Един пример, който тя посочи, включва факта, че одитите все още не са задължителни, съответно някои бизнеси ги прилагат, други – не.
„Различните интерпретации са, до голяма степен, определени от географското положение на компаниите. В северните държави и Германия, ESG докладите се правят на база сегменти. В останалата част на Европа предпочитат да отчитат естеството на дейностите си.“
Тя поясни още, че устойчивите доклади в северните държави и Германия са много обобщени и не позволяват да се идентифицират конкретни дейности. Примерът ѝ включва енергийна компания, която инвестира в слънчеви панели за декарбонизация на офисното си пространство. Тази дейност няма как да се разграничи в един обобщен отчет.
Друг пример включва две сходни по размер компании – едната работи във Франция, другата – в северно европейска държава. Двете компании имат сходен размер и сходни дейности. Но докладите им за устойчивост са напълно различни. Ягд обясни, че северната компания е имала само 3 изброени дейности, докато френската – над 20. Причината – във френския доклад са изброени и класифицирани различните дейности на компанията.
Не разбирам компаниите, които правят частични отчети, тоест, разбирам ги. Защото взимаш цялото това отчитане и му намаляваш обема,“ тя довърши.
Намаляване на амбициите за прозрачност
Дружествата, попадащи в обхвата на SFDR, са задължени да разкрият информация дали техните продукти и инвестиции съответстват с изискванията на Регламента за таксономията. Оповестяването обхваща продукти, чиято цел е устойчива инвестиция (продукти на член 9 SFDR), както и тези с екологични или социални характеристики (продукти на член 8 SFDR). Това е т.нар. отчитане по член 5 и член 6.
Жан-Пиер поясни, че много компании във финансовия сектор, инвестиционни фондове и посредници, започват да ограничават амбициите си при прилагане на изискванията за отчетност. Вместо да се стремят да покрият изискванията на чл. 9, те предпочитат да докладват по чл. 8. Според Жан-Пиер това явление е породено от натиска на регулаторите и риска да не бъдат обвинени в грийнуошинг.
Той поясни, че една компания може да има устойчиви дейности или цели дори и да не е класифицирана като такава, което облекчава ситуацията с отчитането на дейностите по зелената таксономия.
Близо 80% от финансовите продукти не са класифицирани по член 8 или 9, класифицирани са по член 6. (автоматична класификация, която няма отношение към ESG въпросите – бел. ред.),“ каза Жан-Пиер.
Той обясни, че класификацията по член 6 не означава, че компанията не цени природата. Означава, обаче, че за да може да получи правото да се нарече „зелена“, тя трябва да бъде в състояние да докаже своите твърдения.
След въвеждането на конкретна класификация (бел.ред. изискванията на зелената таксономия) виждаме как много компании отказват изпълнението на член 9. Много от продуктите им също не покриват критериите за екологосъобразност. Според него, става сума за почти 99% от настоящите продукти.
Още по темата:
Как ЕС може да гарантира, че компаниите спазват Парижкото споразумение?
