Много хора прекарват часове на ден в гледане на филми и сериали. Технологиите за стрийминг имат по-значителен въглероден отпечатък, отколкото хората си представят. Гледането на онлайн видеоклипове представлява най-голямата част от световния интернет трафик – 60%. Цифровите технологии са отговорни за 4% от глобалните емисии на парникови газове. Още по-голямо, обаче, е въздействието върху околната среда от създаването на филмови продукти.
На снимачната площадка
За да направят един час телевизия, компаниите, участващи в производството, отделят 9,2 тона въглероден диоксид, според проучване на пан-индустриалната организация Albert, поръчано от британската филмова организация BAFTA. За сравнение, това количество въглерод е повече от емисиите от средностатистическия човек в Обединеното кралство за цяла година.
Холивудски доклад установява, че най-големите филми имат среден въглероден отпечатък от 3370 тона, което е около 33 тона на снимачен ден. Половин час драма по сценарий с една камера има въглероден отпечатък от 26 тона на епизод. Продукция на филм с бюджет над 70 милиона долара генерира 2840 тона въглероден диоксид по данни на Британския филмов институт. Това е еквивалента на 612 едновременно работещи коли. Нужни са около 3709 акра гори, за да абсорбират това количество CO2 за една година.
В процеса на снимките се ползват тонове декори за еднократна употреба. Използват се дизелови генератори, захранващи светлини и камери. Не бива да се подценява и ползването на хартия, най-вече на етап постпродукция.
През 2015 г. филмът „Лудият Макс: Пътят на яростта“ навреди на „крехките пустини“ на Намибия, а филмът на Леонардо ди Каприо от 2000 г. „Плажът“, заснет в Тайланд, е допринесъл за появата на толкова много туристи, че ползването на въпросния плаж сега е забранено, за да бъде запазено биоразнообразието на това място. Целият филмов бизнес има основен принос за климатичната криза.
Зелени практики
Филмът „Китът“ е един от добрите примери за „зелено“ заснемане. Записан е в студио, което е изисквало ниско потребление на енергия и транспортни емисии. Обикновено транспортът представлява около 51% от въглеродните емисии на филма, докато използването на електричество и газ заема около 34%.
Криса Пагицас, която бе лектор в последното издание на ESG&Friends през май и автор на книгата “Chief Sustainability Officers ат Work”, която изследва лидерските стратегии на главните служители по устойчивост и ръководителите на ESG във Fortune 500 компании, научава какво прави Netflix в областта на устойчивостта.
В собствените си продукции, компанията интегрира в историите си поведения, които могат да вдъхновят зрителите да възприемат свои по-устойчиви навици. Поставянето на фокус на екологично устойчиво поведение чрез сюжетни линии и герои допринася за смекчаването на въздействието на филмовия бранш върху околната среда.
Прочетете още:
Устойчивостта – сред най-търсените умения на глобалния пазар на труда през 2023
