Криса Пагицас ще бъде основен лектор на нашето събитие ESG&FRIENDS Transformation in Action на 22 май в София. Тя е стратегически съветник на висши ръководители и управителни съвети относно възможностите за растеж в пресечната точка на околната среда, социалните въпроси, управлението (ESG) и глобалния бизнес.
Криса е автор на книгата “Chief Sustainability Officers ат Work”, която изследва лидерските стратегии на главните служители по устойчивост и ръководителите на ESG във Fortune 500 компании, включително BlackRock, Coca-Cola, Duke Energy и Procter & Gamble.
Призната за „Шампион на зелени облигации“ от Инициативата за климатични облигации и носител на наградата за лидерство на Съвета за зелено строителство на САЩ, Криса е отговорна за иновациите, трансформиращи пазара, в това число първия зелен комерсиален MBS в САЩ – стандартизиран енергиен одит за пазара на недвижими имоти и оценката на US EPA ENERGY STAR от 1 до 100 за съществуващи многофамилни сгради.
Във Fannie Mae Kриса стартира и ръководи Green Financing Business, който емитира над 51 милиарда долара зелени облигации до 2018 г. и превърна Fannie Mae в най-големия емитент на зелени облигации в световен мащаб.
Вижте какво разказа тя специално за читателите на ESGnews.bg преди нейното участие в ESG&FRIENDS (ВЗЕМЕТЕ ВАШИЯ БИЛЕТ НА ПРОМО ЦЕНА ДО КРАЯ НА АПРИЛ ТУК!)
Г-жо Пагицас, кое е най-голямото предизвикателство пред компаниите да бъдат устойчиви?
Най-голямото предизвикателство за компании от всякакъв размер е фокусът. Предвид обхвата и дългосрочния характер на екологичните и социалните проблеми, ръководството на компанията може да бъде затруднено с това откъде да започне да решава проблемите. Това е моментът, в който трябва да се направи много точна оценка, която да идентифицира кои са екологичните, социалните и управленските въпроси, които са в най-голяма степен съобразени с основния бизнес на компанията и с нейните вътрешни и външни заинтересовани страни. С тези констатации компаниите могат да започнат да създават план, който ще работи за решаването на тези основни проблеми.
Как малките и средни предприятия могат да се справят с тези предизвикателства?
Бизнесът трябва да започне с извършване на Оценка на съществеността и след това да се направи план как основните продукти и услуги на компанията могат да бъдат коригирани, за да се справят с тези съществени проблеми. Къде един продукт може да използва по-малко вода при производството си? Как може един процес да бъде модифициран, за да използва по-малко енергия? По принцип предприятията трябва да търсят отговорите в своите основни продукти и услуги, за да управляват своята стратегия за устойчивост, а не да разчитат само на филантропия и доброволчество на служителите.
Всички компании обръщат повече внимание на екологичната част. Колко важни според Вас са S и G частта?
Екологичните, социалните и управленските дейности служат като трикрако столче и допринасят за това една компания да бъде стабилна. И трите са важни, тъй като работят заедно. Екологичните проблеми са сложни – от обхвата на въглеродния отпечатък на компанията, през нейните операции, до намаляването на отпадъците и използването на вода. Екологичните проблеми са сравнително осезаеми и лесни за измерване и промяна на бизнес операциите, в сравнение с дългосрочни социални проблеми, като неравнопоставеност в заплащането между половете и практики за наемане на служители, до системен расизъм и ограничен достъп до достъпни жилища.
И все пак, социалната и управленската част са еднакво важни, дори ако влияят върху компанията по различни начини. Тези проблеми засягат една компания днес и в дългосрочен план, независимо дали става въпрос за нейната способност да привлича силни кандидати за нови позиции, до способността на нейните служители да си позволят жилище близо до фирмените офиси или производствени обекти с добри училища и обществени услуги. Доброто управление е в основата на всяка компания – от борда на директорите до оплаквания на служители, партньорство с доставчици или обслужване на нейните клиенти.
Въпреки че една компания може да започне с решаване на проблемите, свързани с околната среда, тя трябва да обърне внимание на социалните и управленските въпроси като част от своята стратегия.
Много компании представят своите продукти или услуги като устойчиви, но няма единни отчети или стандарти за докладване в индустрията. Как могат инвеститорите да разберат или да се доверят на информацията, която им се дава?
В сравнение с методите за одит и осигуряване, процесите на измерване и докладване на екологични и социални данни са сравнително нови. Повечето стандарти на пазара са на няколко години. Един от най-старите – CDP, е на 20 години. Съветът за счетоводни стандарти за устойчивост (SASB), който сега е част от Фондацията за МСФО, е основан едва през 2011 г. Едно десетилетие е кратък период от време, за да може доброволното оповестяване да бъде напълно възприето и внедрено на пазара. Като се има предвид това, инвеститорите трябва да разработят стабилни вътрешни изисквания за докладване и преглед на данните, които са резултат от техните инвестиции. Те трябва да приложат експертния си опит, за да анализират данните. Тъй като пазарът на отчети узрява и докладването става все по-важна част от глобалните регулаторни изисквания, качеството и наличността на данните ще се повишава все повече.
Кога смятате, че ще има единна рамка и прозрачност на всички пазари?
Малко вероятно е да има единна рамка и прозрачност на всички пазари за по-дълъг период от време. Това е така не само защото разработването на рамките е сложно, но и защото всяка година се разработват нови решения за намаляване на въглеродните емисии и за справяне с екологичните и социални проблеми в по-широк план. За разлика от други рамки, ESG рамките вероятно ще трябва да се актуализират по-често.
Бихте ли разказали по-подробно за опита си във Fannie Mae и мотивацията Ви да напишете книгата “Chief Sustainability Officers at Work” ?
Във Fannie Mae първо стартирах и ръководех многофамилния бизнес за зелено финансиране, а след това ESG стратегията на предприятието. За едно десетилетие аз и моят екип стартирахме нови зелени ипотечни продукти, които послужиха като обезпечение за над 51 милиарда долара зелени облигации. В моята втора роля, като ръководител на ESG стратегията на компанията, моят екип и аз разработихме рамката, за да подкрепим продължаващия фокус на Fannie Mae върху жилищата на достъпни цени и справянето с екологичните и социални проблеми, засягащи жилищната индустрия в САЩ.
Мотивацията ми да напиша “Chief Sustainability Officers at Work” бе желанието ми да обединя дълбоките прозрения на други главни служители по устойчивост (CSO) и ръководители на ESG в глобални компании, които имаха въздействащи стратегии. Ролята на CSO и ръководителя на ESG е уникална – тя изисква задълбочена техническа експертиза по екологични и социални въпроси до способността да бъде футурист, за да предвиди как пазарите и клиентите ще реагират на нарастващия натиск, свързан с изменението на климата. Лидерите на всяка една компания могат да се поучат от личните и професионални истории, споделени от тези организации.
Във вашата книга представяте над 20 ексклузивни интервюта с главните служители по устойчивост (CSOs) на компании от Fortune 500 като Amazon, Coca-Cola и Procter & Gamble и световно признати марки като IKEA и Netflix. Има ли общи действия за постигане на устойчивост или всяка от тези компании следва различен път?
Има общи действия, които тези ръководители предприемат. Те изграждат партньорство с вътрешни служители и външни заинтересовани страни и модифицират съществуващите процеси и продукти, за да интегрират принципите за устойчивост.
Например, с Вирджини Хелиас, която е CSO на Procter & Gamble, разговаряхме за нейния успех с Head & Shoulders. Тя си партнира успешно с ръководителя на Head & Shoulders, за да пусне нова опаковка на шампоан, чиято пластмаса е събрана от френските плажове. Нейната история показва как има много смисъл в модифицирането на съществуващи процеси и продукти, вместо да се разчита само на създаването на напълно нови екологични продукти.
Какъв съвет бихте дали на компаниите, които тепърва започват своя път към устойчивост?
Стартиращите компании трябва първо да извършат комплексна оценка, за да идентифицират екологичните, социалните и управленските приоритети за всички заинтересовани страни. След това ръководството на компанията трябва да обсъди какви действия могат да се предприемат за постигане на тези цели, как компанията ще отговори на регулаторните изисквания, за да бъде на нивото на конкурентите си или лидер в своята сфера. И накрая, екипът трябва да обсъди изпълнението на стратегията за справяне с приоритетите. Фокусът трябва да бъде върху това кой ще ръководи внедряването – и това трябва да бъде задача на бизнес и оперативните ръководители, а не на ръководителя на устойчивостта или ESG. Тези три стъпки създават сериозни предпоставки за успех на компанията по отношение на устойчивостта.
Прочетете още:
