Екстремните горещини биха могли да се превърнат в основна пречка за растежа в най-големите европейски икономики, водени от намаляващата производителност на труда и нарастващото търсене на охлаждащи технологии, според нов доклад на Allianz Trade, цитиран от Евронюз.
До 2030 г. кумулативните загуби на БВП биха могли да достигнат от 5% до 7% в страните, които са най-силно изложени на покачващите се температури. Франция е начело в европейската класация с потенциални загуби от 209 милиарда евро през следващите пет години, се посочва в анализа.
Италия е втората най-изложена на въздействието европейска икономика, с прогнозирани загуби от 128 милиарда евро, следвана от Германия със 114 милиарда евро и Испания със 104 милиарда евро. За сравнение, кумулативните загуби в Япония биха могли да достигнат 308 милиарда евро.
За да оценят потенциалните икономически разходи, изследователите предположиха, че страните ще преживеят постоянно нарастване на екстремните горещини между 2026 и 2030 г., което ще завърши с условия, подобни на най-горещата им година в историята. Това се основаваше на петте най-горещи години, регистрирани от всяка страна между 2014 и 2024 г.
Констатациите отразяват опасенията, изразени от Европейската централна банка. В реч на Конференцията за климата, природата и паричната политика във Франкфурт през май, главният икономист на ЕЦБ Филип Р. Лейн заяви, че „глобалното затопляне и увеличаването на екстремните метеорологични явления причиняват значителни икономически щети“.
Лейн добави, че последните изследвания показват, че световният БВП на глава от населението би бил с над 20% по-висок днес, ако не беше имало затопляне между 1960 и 2019 г. Това съответства на намаление от 0,3% на годишния темп на растеж през този период.
Загуба на производителност и нарастващо търсене на енергия
Строителните работници, служителите във фабрики, шофьорите на доставки и селскостопанските работници все повече губят продуктивни часове по време на горещи вълни, докато предприятията са изправени пред нарастващи разходи за охлаждане.
Според Allianz Trade, след като температурите надхвърлят 30°C, производителността на труда спада с около 3% за всеки допълнителен градус, докато търсенето на енергия се увеличава с приблизително 1,2% на градус, тъй като домакинствата и предприятията разчитат в по-голяма степен на охлаждане.
Докладът отдава загубите на производителност на физическо натоварване, когнитивни нарушения и по-лош сън, причинени от екстремни горещини.
В световен мащаб се очаква делът на загубените работни часове поради топлинен стрес да нарасне от 1,4% през 1995 г. до 2,2% до 2030 г., като много по-големи загуби ще бъдат в Южна Азия (5,3%) и Западна Африка (4,8%).
Топлината също така оказва натиск върху енергийните системи. Над 30°C търсенето на електроенергия се увеличава рязко, докато производственият капацитет може да бъде подложен на натиск. Енергийният микс на Европа все още разчита в голяма степен на термоелектрическо производство — газ (51%), ядрена енергия (18%) и въглища (17%), всички от които зависят от наличието на вода и ефективността на охлаждане.
По време на горещата вълна във Франция през 2019 г., например, производството на ядрена енергия беше намалено поради ограничения в охлаждането, затягане на доставките и предизвикване на резки скокове в цените на електроенергията.
Транспортната инфраструктура също е уязвима. Високите температури могат да повредят пътищата и железопътните линии, което води до прекъсвания на услугите и по-високи разходи за ремонт.
Покачващите се температури влияят върху растежа и публичните финанси
Докладът предупреждава, че икономическото въздействие на екстремните горещини се простира далеч отвъд по-ниската производителност.
Очаква се инвестициите да понесат по-голям удар от потребителските разходи, като формирането на основен капитал намалява средно с 8% в засегнатите страни. Тъй като жегата намалява очакваната възвръщаемост на инвестициите, предприятията намаляват разходите, отслабвайки бъдещия производствен капацитет и създавайки самоподсилваща се пречка за растежа.
Allianz Trade също така очаква, че свързаните с топлината шокове ще генерират стагфлационен натиск, като инфлацията ще се повиши заедно с безработицата. Това би могло да постави централните банки пред трудни компромиси, особено в еврозоната, където единна парична политика трябва да обслужва икономики с много различни нива на излагане на климатичните промени.
Очаква се публичните финанси също да бъдат подложени на натиск. По-ниското икономическо производство намалява данъчните приходи, докато правителствата са изправени пред по-високи разходи за обвързани с инфлацията обезщетения, здравеопазване и спешни ремонти на инфраструктурата.
Годишните загуби на данъчни приходи могат да достигнат 1,8% във Франция, 1,3% в Италия и Испания и 0,7% в Германия. Прогнозира се фискалните салда да се влошат средно с около 0,5% от БВП годишно.
Според доклада Италия и Испания рискуват да нарушат ограничението на дефицита от Маастрихт на ЕС, след като се вземе предвид натискът, свързан с топлината. Франция, за която вече се очаква бюджетен дефицит от 4,9% от БВП, може да се изправи пред допълнителна фискална тежест, свързана с топлината, еквивалентна на 2,2% от БВП.
Доколко е подготвена Европа?
Allianz Trade установява, че нито една голяма европейска икономика не е напълно подготвена за икономическите последици от екстремните горещини.
Испания е най-близо до това по отношение на защитата на работниците, докато Франция е водеща по отношение на стандартите за топлоустойчиви сгради. Докладът обаче заключава, че никоя държава в момента не комбинира цялостна защита за работниците, сградите, публичните финанси и уязвимите домакинства.
Повечето европейски държави имат въведени стратегии за адаптация, но малко са се ангажирали с дългосрочно финансиране в подкрепа на тези мерки. Вместо това правителствата често разчитат на спешни разходи след настъпване на горещи вълни.
ЕС се е ангажирал да намали емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в рамките на инициативата „Fit for 55“, с цел постигане на климатична неутралност до 2050 г. Брюксел смята, че преходът не само ще помогне за справяне с изменението на климата, но и ще укрепи икономиката на блока чрез намаляване на зависимостта от вносни изкопаеми горива и подобряване на устойчивостта към рискове, свързани с климата.
Allianz Trade твърди, че домакинствата също биха могли да играят роля. Европейските домакинства държат близо 40 трилиона евро финансови активи, но много домове все още са слабо подготвени за по-горещите лета. Стимулите за подобряване на изолацията, инсталиране на охладителни системи и разширяване на застрахователното покритие биха могли да помогнат за намаляване на въздействието на екстремните горещини.
Докладът обаче предупреждава, че домакинствата с ниски доходи често са най-уязвими към отоплението и може да не са в състояние да си позволят тези подобрения. Това означава, че все още ще е необходима правителствена подкрепа, за да се гарантира, че усилията за адаптация няма да задълбочат неравенството.
