Бумът на соларни системи в Европа осигурява на домовете часове безплатна климатизация – предоставяйки така необходимото облекчение на фона на поредната гореща вълна. Анализ на енергийния мозъчен тръст Ember установи, че типичен дом в Обединеното кралство със слънчева енергия на покрива генерира достатъчно електричество, за да захранва климатик в продължение на пет часа на ден, предава Евронюз.
Вредна ли е климатизацията за планетата?
Международната агенция по енергетика (МАЕ) изчислява, че охлаждането на пространствата – което е предимно с климатик, но включва и вентилатори – е консумирало около 2100 тераватчаса (TWh) енергия през 2022 г. Това е около 7% от световното електричество през тази година.
Част от това електричество идва от изкопаеми горива, поради което климатикът често се разглежда като двигател на въглеродните емисии. През 2022 г. МАЕ изчисли, че охлаждането на пространствата е причинило около един милиард тона CO2 от потреблението на електроенергия – почти 3% от общите емисии на CO2.
Макар че това може да не изглежда значително, експертите прогнозират, че климатичните агрегати биха могли да се утроят през следващите три десетилетия, достигайки изумителните 5,5 милиарда инсталации.
Прогнозите са, че ЕС, който има ниско потребление на климатици в сравнение с региони като САЩ, ще има над 275 милиона климатични устройства до 2050 г.
В Обединеното кралство Комитетът по изменение на климата (CC) призова правителството да инвестира в климатизация, както и в други методи за охлаждане, като например зелени засенчвания, в ключови обществени услуги като училищата.
Независимата оценка на климатичния риск в Обединеното кралство от 2026 г. показва, че 22% от сградите в страната ще се нуждаят от активно охлаждане в бъдеще с 2°C затопляне.
Доказано е, че климатиците постоянно намаляват смъртността от топлина по време на горещи вълни. Докладът на Lancet Countdown от 2021 г. изчислява, че охладителните агрегати са предотвратили близо 200 000 преждевременни смъртни случая през 2019 г.
Слънчевата енергия и климатизацията са допълващи се технологии
По-рано тази година изследователи от университета в Бирмингам предупредиха, че климатиците потенциално биха могли да произведат повече CO2 от настоящите годишни емисии на САЩ, в най-лошия сценарий за глобалните емисии, до 2050 г.
Световният слънчев бум обаче може да попречи на това – замествайки електричеството, захранвано от изкопаеми горива, с чиста енергия.
„Слънчевата енергия и климатизацията са допълващи се технологии със сходни сезонни модели, въпреки че използването на климатици е по-скоро насочено към по-късните часове на деня“, се посочва още в доклада на Ember.
Парников отпечатък на климатиците
Въпреки това, въздействието на климатиците върху околната среда далеч надхвърля зависимостта им от изкопаеми горива. Тези системи използват специфични химически смеси, наречени хладилни агенти, за да абсорбират топлина от вътрешността на дома и да я освобождават навън.
Хладилните агенти, като хидрофлуоровъглерод (HFC) и хидрохлорофлуоровъглерод (HCFC), са мощни парникови газове, които задържат хиляди пъти повече топлина в атмосферата в сравнение с CO2.
Според Our World In Data, емисиите на парникови газове от климатици са възлизали на 1750 тона CO2 еквивалент през 2022 г., което представлява 3,2% от всички емисии на парникови газове през тази година.
Климатиците стават все по-енергийно ефективни – консумират по-малко електроенергия и отделят по-малко емисии на парникови газове. МАЕ обаче изчислява, че в световен мащаб хората купуват климатици, които са наполовина по-ефективни от най-добрите опции, предлагани в момента в магазините. Това може да се дължи на първоначалните разходи, особено в страните с ниски доходи, или просто на проблем с комуникацията.
Ефектът на градския топлинен остров
Независимо от това колко енергийно ефективен е един климатик, процесът на абсорбиране на топлина от вътрешността на дома и изхвърлянето ѝ навън допринася за ефекта на градския топлинен остров.
Това е, когато топлината се задържа между високи сгради и се абсорбира от големите количества асфалт и бетон, намиращи се в градовете, преди да бъде освободена обратно във въздуха. Ето защо по-големите градове са склонни да изпитват по-силен топлинен стрес.
Според Службата на ЕС за изменение на климата „Коперник“ (C3S), центровете на Лондон и Париж, например, редовно регистрират температури с около 4°C по-високи от селските райони през нощта.
