Този четвъртък се провежда ключово гласуване в комисията по околна среда на Европейския парламент, в което евродепутатите ще решат дали да включат или не климата в своята Директива за корпоративна надлежна проверка. Преди три години ЕС очерта своите планове за климатична неутрална икономика до 2050 г. – цел, която ще бъде невъзможна за постигане без спешно мобилизиране на корпоративния свят, пише изданието euronews.com.
Липсата на конкретни и приложими правни стандарти води до липса на действия от страна на частния сектор. Въпреки че се наблюдава приливна вълна от корпоративни ангажименти за климата, правилните действия, които са необходими за извършване на тези ангажименти, не се извършват.
Проучване на най-големите компании в Европейския съюз показва, че само 23% от тях имат стратегии за справяне с климатичните рискове, а едва 13,9% са представили подходящи данни за своите цели за намаляване на емисиите.
Може ли ЕС да принуди компаниите да докладват за реалното им въздействие върху климата?
В момента Европейският парламент обсъжда Директивата за надлежна проверка на корпоративната устойчивост. Това предложение може да бъде лостът, от който ЕС се нуждае, за да принуди компаниите драстично да ускорят темпото. Изискването към бизнеса да се справи с неблагорпиятните въздействия върху околната среда и климата е съществена част от пъзела на устойчивата икономика.
В сегашното законодателно предложение обаче има очевиден недостатък – тясната дефиниция за това какво означава “неблагорпиятно въздействие върху околната среда”. То позволява на компаниите да си затварят очите за важни проблеми в техните вериги на производство, включително и техните емисии.
Какво включва Директивата за комплексна проверка на корпоративната устойчивост?
Според проектотекста на комисията, компаниите ще трябва сами да забележат и спрат въздействията, които са резултат от нарушаването на едно от 12-те международни споразумения за околната среда, посочени в закона – списък, който дори не включва Парижкото споразумение.
Имайки предвид факта, че всички сектори, включително автомобилостроене, строителство, химикали, храни и напитки, суровини, метали и минерали, мода и други, имат съществена роля в глобалното затопляне и замърсяването на природата, сегашното определение за “въздействия върху околната среда” не може да улови напълно екологичния отпечатък на компаниите.
Предложението на Комисията би изисквало от компаниите да включат неблагорпиятните въздействия върху климата като част от надлежната проверка само 7 години след влизането в сила на Директивата – което вероятно ще продължи през следващото десетилетие след 2030 г.
Тази дата обаче е много далечна. Учените предупреждават, че ако не намалим значително емисиите сега, целта от 1,5C може скоро да стане недостижима. За да бъде този закон подходящ за целта, комисията по околна средна на Европейския парламент трябва да посочи климата като едно от въздействията върху околната среда, обхванати от Директивата и спешно да запълни липсващите пропуски в корпоративната регулаторна рамка на ЕС за климата.
Ясен комплексен анализ на климата и ефективни планове за преход
Законопроектът на Комисията включва изисквания към компаниите да изготвят план за преход. Но трябва също така да изисква от компаниите да извършат инвентаризация на потенциалните и действителните отрицателни въздействия върху климата, преди да разработят тези планове за преход. Това е важна стъпка ако предприятията искат да пресутановят или намалят тези въздействия успешно. Без да се знае какви са те, плановете за преход рискуват да бъдат просто неинформирани предположения.
Изискването на прецизност при определянето на целите и съдържанието на плановете за преход ще гарантира, че компаниите ще разработят стабилни планове. Това минимизира риска от по-нататъшно зелено промиване.
Всъщност такива строги изисквания биха позволили ефективно прилагане на инструмент, който вече е споменат в Директивата на ЕС за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD) и Регламента за таксономията. Широк кръг от заинтересовани страни – от бизнеса до инвеститорите – призовават за по-голяма правна яснота относно практиките за корпоративно отчитане и оценка на риска, докато преминават към по-устойчиви операции. Ясните изисквания за надлежна проверка на климата биха отговорили на този призив.
Трябва да действаме сега, за да спазим Парижкото споразумение
Неотдавнашен анализ на целите за намаляване на емисиите на европейските компании показа, че са далеч от това да бъдат в съответствие с целите на Парижкото споразумение и се очаква покачване на глобалната температура до 2,4C, вместо предидените в него 1,5 градуса. Това е почти един градус затопляне над границата, в рамките на която светът трябва да остане, за да запази планетата си обитаема.
Неотложността на климатичната криза означава, че трябва да гарантираме, че компаниите действат навременно и правилно. Изменението на климата може да изтрие над 4 процента от европейския БВП до 2030 г. в най-лошия сценарий. Бедствия като засушавания, които понастоящем струват около 9 милиарда евро годишно в ЕС и Обединеното кралство, имат сериозно въздействие върху бизнес операциите, оказвайки влияние върху крайния резултат чрез финансови загуби, намалени приходи и увеличени разходи.
Сега Комисията по околна среда на парламента трябва да гарантира, че този закон действително стимулира смислени корпоративни действия по отношение на климата, а не просто отваря шлюзовете за повече зелено промиване.