Горещите вълни и сушата са риск за ядрената енергетика, въпросът е колко голям и къде. Само през последните дни видяхме как климатът започва да влияе пряко върху ядрените мощности по Дунав, написа Юлиян Попов, министър на околната среда и водите в 3 правителства.
В своя пост той разказа, че в момента унгарската АЕЦ “Пакш” е намалила мощността на реакторите, а сега работи едва с около 25% от капацитета си и е изправена пред риск от пълно спиране заради рекордно ниското ниво на река Дунав.
“Причината не е ядрената безопасност, а недостигът на охлаждаща вода и ограниченията за температурата на върнатата в реката вода.”, посочва той.
“Румънската АЕЦ “Черна вода” спря блок 1, а беше обсъждано и спиране на втория реактор. Централата използва вода от Дунав чрез канала Дунав – Черно море, а безпрецедентно ниските нива на реката затрудниха охлаждането.
“В резултат цените на електроенергията в региона се повишиха.”, разказа още Юлиян Попов.
Какво се случва с АЕЦ Козлодуй?
Юлиян Попов разказва, че засега положението с АЕЦ Козлодуй е спокойно и причините за това са няколко. Една от тхях е, че централата е по-надолу по Дунав, където водният отток е по-голям. Друга причина е, че охлаждащата система на централата е различна. От друга страна работата на каскадата „Железни врата“ до известна степен стабилизира речния отток.
“АЕЦ “Козлодуй” използва приблизително 90-120 m³ вода в секунда за охлаждане, докато средният дебит на Дунав при Козлодуй е около 6 000-6 500 m³/сек. Тоест нормално реката има многократно по-голям воден ресурс от необходимия за централата. Но гаранции няма.”, допълва Юлиян Попов.
По думите му ако горещите вълни, сушата и ниските води зачестяват, както показват климатичните прогнози, и Козлодуй може да се сблъска с ограничения.
Оценка на климатичните рискове
При новите ядрени мощности не е достатъчно да се смятат само строителните разходи, цената на горивото и специфичните ядрени рискове. Трябва да се оценяват и климатичните рискове – промяната на валежите, намаляването на снегозапаса, режимът на реките, екстремните горещини и разходите за защита срещу тях.
“Всъщност най-голямото оскъпяване на ядрената енергетика идва именно от защитата срещу различните рискове. Климатичният риск вече е един от тях и той трябва да се анализира сериозно. И да се оценява финансово. Когато политици говорят за нови ядрени централи, в главите им твърде често се въртят лентички, ножици и първи копки. Би трябвало да се въртят и таблици с риска.”, категоричен е Юлиян Попов.
