Изграждането на приобщаващо лидерство е дългосрочен ангажимент, който изисква целенасочени усилия. За да го постигне, лидерът трябва да бъде отдаден на постоянно учене от другите, да проявява устойчивост в отстояването на справедливостта и емпатия във взаимоотношенията. Лидерите трябва да възприемат мисленето на новатори и да интегрират приобщаването във всеки аспект на работата си.
Силата на приобщаващата комуникация
Начинът, по който един лидер се държи и общува, задава пример за целия екип. Позитивното и приобщаващо отношение оформя културата на организацията. Когато се сблъсква с чувствителни въпроси, лидерът трябва да демонстрира откритост – както с думи, така и с невербални сигнали – и да бъде ангажиран с изслушването и разрешаването на притесненията на служителите.
Важно е да бъде признавано, когато един лидер не знае нещо, но и да показва готовност да се учи. Той/Тя трябва да насърчава различни гледни точки и да създава среда, в която по-тихите гласове се чуват и ценят наравно с по-доминиращите. Например, лидерът може да се увери, че всеки получава възможност да говори по време на срещи, което осигурява по-справедлива оценка на представянето и потенциала.
Както се акцентира в книгата „Решителен включващ лидер“ от Минет Норман, самосъзнателните и приобщаващи лидери мислят за хората, с които общуват, и обясняват всичко, което може да не е очевидно за тях, без да бъдат снизходителни или да карат някого да се чувства невеж.
Избягването на жаргонни изрази или културни препратки, които може да не са разпознаваеми за всички, и обясняването на акроними, насърчава приобщаването и кара събеседниците да се чувстват информирани и ангажирани. При общуване, лидерите трябва да се стремят да разбират и да се адаптират към своята аудитория, като отчитат нейната култура и ценности.
Преодоляване на страха от грешки
Често страхът от неволно проявяване на неподходящо поведение кара хората да избягват общуването с онези, които са различни от тях. Подобно избягване обаче е в разрез с истинското лидерство и носи свои рискове. За да се справи с това, е важно лидерът да научи какво се счита за неподходящо поведение и постоянно да развива уменията си за взаимодействие в многообразна среда. Не е отговорност на жените или малцинствените групи да образоват другите относно приобщаването. Дори при висока степен на самосъзнание, е неизбежно в даден момент да се каже или направи нещо, което друг човек може да сметне за нагрубяващо.
Признаването и изправянето пред дискомфорта при общуване с хора, различни в много отношения, е важна крачка. Истинското слушане трансформира взаимоотношенията, особено когато се практикува с искрено любопитство и опит за разбиране. Въпреки че много лидери се възприемат като добри слушатели, истинското слушане всъщност изисква повече от основните способности. Активното слушане включва фокусиране върху говорещия, задаване на уточняващи въпроси, преформулиране на идеи и обмислен отговор.
Няма нужда човек да се съгласява с всичко, но трябва да е готов да се опита да разбере гледната точка на другите. Разпознаването и управлението на емоциите и пристрастията също е от съществено значение за изграждането на самосъзнание.
Уязвимостта като сила
Балансирането на увереността с уязвимостта е предизвикателен, но съществен аспект на лидерството. Понякога лидерът трябва да показва сила, а в други ситуации по-подходящо е показването на откритост и уязвимост. Искането на помощ насърчава обратната връзка и изгражда доверие. Лидерът трябва да прояви доверие, преди да очаква да го получи, да даде на екипа си автономия и да третира грешките като възможности за учене.
Емпатията и състраданието са основни при екипите, в които всеки се чувства включен и ценен. Емпатията е разбирането и споделянето на чувствата и преживяванията на друг човек, което позволява да се види от чужда гледна точка. Състраданието, чрез осъзнаването на чуждото страдание, съчетано с желание за облекчаването му, допълва емпатията. Лидерът не трябва да санкционира или унижава другите за задаване на въпроси, споделяне на идеи или признаване на грешки. Насърчаването на среда, в която хората могат да споделят провали без обвинения или срам, води до непрекъснато усъвършенстване.
Лидерите не трябва да допускат тормоз на работното място и трябва да се противопоставят на други поведения, които са предпоставка някой да бъде изключван от екипа вместо приобщаван. Менторството, спонсорството, съюзничеството и застъпничество трябва да се насърчават, особено за хора от различен произход, които често остават пренебрегвани.
