Корпоративната среда е изградена по начин, ориентиран към невротипичните хора. Част от богатството на многообразните екипи е сред служителите да има и невродивергенти – хора, които имат различни силни и слаби страни от тези, чиито мозъци се развиват или работят по-типично. Идеята на невроразнообразието е, че хората преживяват и взаимодействат със света около тях по много различни начини и няма един “правилен” начин на мислене, учене и поведение. Така различията не се разглеждат като дефицити.
Малки промени в комуникацията и в организацията на обученията в работна среда могат да имат съществено благоприятно въздействие върху всички. Те могат да допринесат за по-включваща корпоративна култура.
Различни методи на комуникация
Ясната, директна комуникация, при която се избягва сложният жаргон, е от решаващо значение, за да се гарантира, че всички участници, особено лицата с невродивергентни разстройства, могат лесно да разберат материала.
Предоставянето на съдържание в различни форми може значително да подобри достъпността. Писмените публикации са предназначени за читатели, но аудиозаписите са полезни за хора, които се учат най-добре чрез слушане. Инфографиките и диаграмите са примери за визуални презентации, които могат да помогнат за предоставянето на сложна информация в по-лесно разбираем стил.
Предоставянето на транскрипции за аудиоматериалите или осигуряването на субтитри за всички видеоклипове може значително да подобри достъпността за хората с увреден слух. Визуално включващият език в корпоративна среда е от изключително значение. Хората рядко се замислят, че има служители, които може да имат цветна слепота. Тъй като най-разпространената е червено-зелената слепота, добре е във визуални презентации да бъдат използвани различни от тези цветове, за да се сигнализира за контраст. Алтернативно вместо това могат да бъдат използвани символи или думи, които да разграничават групите информация.
Формат на обученията
Конвенционалните програми за лидерство може да не отговарят на нуждите на хората с невродивергентни наклонности, тъй като те често са насочени към създаване на мрежи, групови дискусии и презентации. Тези участници може да се затруднят с неструктурирания характер на обичайните събития за създаване на мрежи или да намират взаимодействието в голяма група за непосилно.
Програмите за обучение могат да се справят с този проблем, като използват набор от стратегии, които са съобразени с различните стилове на учене. Включването на практически упражнения, като например ролеви игри или симулации, също може да бъде полезно, особено за тези, които учат най-добре чрез действие.
Тези промени не само увеличават обхватността на програмата, но също така дават възможност за зачитане и признаване на различни гледни точки и умения.
