Ефективните лидери са тези, които които имат стратегия, визия и силни идеи. Те вдъхновяват и са пример за подражание, автентични са и практикуват поведения, които карат всеки да се чувства включен.
На глобално ниво за обучения по лидерски умения са индустрия за 366 милиарда долара. Толкова на годишна база инвестират компаниите в това техните таланти да се развиват.
В същото време, ученият Джефри Фефър, проследил проучвания за организационната култура в продължение на 50 години и консистентно откривал, че между 60 и 75% от запитаните отговарят, че най-стресиращият аспект от работата им е прекия им ръководител. По този начин се губят милиарди в загубена продуктивност. Защо се получава този дисонанс?
Поглед навътре
Лидерите, които влизат в рутината и така се отклоняват от пътя на емпатията. В началото те разчитат повече на свършването на дадени задачи, а в последствие ролята им изисква управляване на отношения между хората. Това е моментът, в който дисонантните лидери стават по-арогантни, студени и дистанцирани, и демонстрират нечувствително и грубо поведение. Това кара таланти от екипа да напускат организацията.
Стига се дотам когато лидерите работят на високи обороти без време за почивка или възтановяване. Поставя се повече фокус върху пропуски или проблеми, а така негативните емоции вземат превес. Има и момент на самозаблуда, че действията са ефективни, а те всъщност не са.
Емпатична мрежа
Мозъкът на човек има логична и емоционална страна. Към логичната спада възможността за анализ, за решаване на проблеми и фокусирането на вниманието. Емоционалната страна е отговорна за креативността, емпатията, разбирането на хората и отвореността към нови идеи.
Себепознаването е важна част от емпатията. Познаването на себе си включва силните и слаби страни, както и управлението на собствените емоции. Ясното разбиране на чертите на характера, ценностите, убежденията и мотивацията също са важна част от емпатията.
Как човек е възприеман от другите
Част от лидерския дисонанс идва и от факта, че не винаги човек може точно да предвиди начина, по който другите го възприемат. Рядко се отделя време за размисъл над това какво е въздействието на човек върху останалите. Ако се инвестира време в това да се прогнозира, но и после да се потърси обратна връзка дали това наистина е така, а не просто да се предположи, че е вярно, тогава това се прилага на практика.
