Хората с видими или невидими увреждания често се сблъскват с предразсъдъци, микроагресии и аблеистичен език. Изказвания с добри намерения като „той се справя толкова добре, като се има предвид…“ или „прекалено е млада и красива, за да страда от това“ звучат грубо или обидно за хората с увреждания. Когато човек положи усилие да вникне в проблемите на дадена група или общост, тогава би могъл да общува по-добре с тях и да бъде застъпник за правата им.
Правене на предположения
Да се направи предположение, че човек ще има нужда от помощ без тя да е потърсена или без това да е комуникирано предварително е грешно. Може да се предложи помощ, но нека човека сам реши дали да я получи. Например ако компанията организира събитие извън офиса, което е на 10 минути пеша и направи предположение, че неин служител, който ползва инвалидна количка, за да се придвижва, ще има нужда от транспорт и го организира без предварително да се консултира с него/нея.
В тази ситуация е направено предположение, че въпросният колега не може да се придвижи самостоятелно или с останалите от групата, а има нужда от допълнителна организация. Макар да има добър замисъл, предложението за транспорт не е справедливо, тъй като не е предложено на всички. По-добрият сценарии би бил в информацията за събитието да се включи един ред текст, който да покани всеки, който има нужда от организиран транспорт до мястото да информира събитийния екип предварително.
Придобивки за служителите
Предимства, които компаниите традиционно смятат за награда за служителите, може да се възприемат като допълнително натоварващи, особено за невроразнообразните хора. Посещението на събития, корпоративни обяди или вечери, или пък пътуване по работа може да не се приемат от някои хора като награда. Хората с аутизъм, например, спазват рутина и предпочитат да се хранят в определени часове. Други може да имат тревожност при пътуване. Трети може би ще откажат поканата, защото мястото, на което се случва събитието или вечерята е недостъпно за тях.
В големите компании, придобивка за служителите на по-високи позиции е корпоративната кола. Ако, обаче, служителят, достигнал това ниво е сляп, следва да се предложи еквивалентна алтернатива за друг вид транспорт.
Приобщаващ език
По отношение на хората с различни физически способности, приобщаващият език поставя човека на първо място, а увреждането на второ. Не се препоръчва да се използват фрази като например „глух човек“, за предпочитане е „човек, който е глух“. Всяко оборудване, което човек може да използва трябва да бъде очертано като нещо, което помага на човека, а не което го ограничава. Пример за това е израза „прикован в инвалидна количка“, чиято по-приобщаваща алтернатива е „човек, който използва инвалидна количка“.
