ESG News

Въвеждане на депозитна система в Европа – има ли тя място в България?

Депозитните системи са активни в 12 европейски държави, а в още 13 държави гласуваха в подкрепа на въвеждане на подобни схеми до 2023 г.

Споделяне:

Първата система за връщане на бутилки в Европа е въведена в Швеция през 1984 г., а тази, която стартира през 2016 г. в Литва, е една от най-добрите в света. Депозитните системи са активни в 12 европейски държави, в още 13 гласуваха в подкрепа за въвеждане на подобни схеми до 2023 г., а девет държави обсъждат видовете депозитни системи, които може да приемат.

Европа може да се похвали с някои от най-успешните програми в света, с нива на възвръщаемост до 94%. Почти всички системи са базирани на модел за връщане към продажба на дребно. Това означава, че търговците на напитки имат законова отговорност за оползотворяването на празни бутилки.

Депозитната система в други Европейски страни

Според Zero Waste Europe законово задължителните системи за връщане на депозити трябва да се прилагат за всички видове материали (пластмаса, стъкло, алуминий и др.) и да включват чаши за кафе и контейнери за храна. Активирането на системата за връщане на депозитни опаковки в Латвия означава завършване на процеса на превръщане на региона на Балтийско море в по-екологичен.

Исландия събира повече от един милион пластмасови бутилки в обратна вендинг схема. През 2019 г. Исландия е рециклирала над един милион пластмасови бутилки, като работи с депозитната система от май месец 2018 г. Вендинг машините в страната приемат всяка от бутилките с марка на веригата и изплащат на потребителите с ваучер от 10 пенса. 

През 2021 г. в Португалия отчитат над 350 тона рециклириран PET, който да бъде използван за нови бутилки. За опаковки, депозирани във всяка от 23-те автоматични машини, инсталирани в големи търговски зони, потребителят получава купон за отстъпка при покупки.

В Италия има функционираща депозитна система от 2014 г. насам. Практиката в Рим предлага интересен стимул – срещу връщане на пластмасови бутилки в съответната машина се получава безплатен билет за градския транспорт.

Латвия с подобрени навици за рециклиране

Системата, която стартира на 1 февруари в Латвия, промени навиците за рециклиране в страната. TOMRA e доставчик на технологията за обратна продажба на инициативата за околна среда и кръгова икономика, която интегрира повече от 1000 машини в цялата страна. Латвия по този начин се присъедини към останалите балтийски и скандинавски страни в предлагането на система за връщане на депозити. Латвийските потребители плащат допълнителни 10% при закупуване на отговаряща на условията напитка, които биват възстановени при връщане на празната бутилка или кутия за рециклиране.

Целта е Латвия да постигне процент на връщане от над 90% до 2029 г. Новото находище на страната приема стъклени бутилки, пластмасови и алуминиеви бутилки от 0,1 до 3 литра. 

Словакия стартира новата си депозитна система на 1 януари 2021 г., същия ден, в който Германия разшири своята програма, за да включи повече напитки и видове контейнери. В България дебата за депозитната система е отменен, поради смяната на правителството.

Депозитната система за връщане на бутилки в България

На въпроса „Къде е България спрямо тази система“ отговаря Евгения Ташева, която е част от екипа „Нулеви отпадъци“ в Екологично сдружение „За Земята“ и е автор на анализи за менажирането на битовите отпадъци у нас.

България стои най-назад в Европа, където повечето страни вече имат действащи депозитни системи или предстои да въведат такива. Най-пресните примери от тази година са Словакия и Латвия. Новата директива на Европейския съюз за намаляване на щетите от еднократната пластмаса, която беше пренесена в наредба в България, изисква от производителите на напитки до 2025 г. да събират обратно 77%, а до 2029 г. – 90% от пуснатите на пазара платстмасови бутилки.

Настоящата система, която се развива в последните над 15 години у нас, не дава желаните резултати. В паралелната реалност на статистиката България отчита постижение на заложените в закона цели за рециклиране на опаковки. Същевременно обаче страната ни е много далеч от задължителните цели за рециклиране на битовите отпадъци – това са всички видове отпадъци от домакинства, офиси, търговски обекти, включително и опаковките. За съжаление действителността е, че празни опаковки, особено пластмасови бутилки, се намират редовно и в значителни количества във водоеми, речни дерета, сред природата, както и в смесените контейнери.

Лоша инфраструктура и липса на доверие в процеса на рециклирането ли са причините?

Очевидно е, че сега хората не виждат в бутилките и кенчетата стойност, която да им подскаже, че те не трябва да бъдат изхвърляни където и да е. Една от главните причини е не само недоверието към настоящата система за събиране, а и нейната недостъпност. Цветни контейнери за разделно събиране има предимно в центровете на големите градове, докато в малките села такива изобщо няма. Дори в някои морски курорти също липсват подобни контейнери.

В България повечето хора помнят съществуването на подобна система от социализма и много лесно разбират идеята. Разликата от тогавашната и съвременните депозитни системи е, че вместо в квартални пунктове, стандартът в Европа е опаковките от напитки да се връщат във всеки един магазин, който ги предлага, така че достъпността е много по-голяма. За разлика от цветните контейнери по улиците депозитът дава и финансов стимул, защото човек закупувайки напитки, заплаща малка сума, допълнителна към цената, която после получава обратно, щом върне празната опаковка в магазин.

Плащане за рециклиране на опаковка, без да тя да се рециклира?

„От друга страна, това, което движи сегашната система, са едни невидими за потребителите еко-такси, включени в цената на всяка опакована стока, която си купуваме. Това са средства за разделното събиране и последващото правилно рециклиране на тези опаковки. В крайна сметка обаче далеч не всяка опаковка попада в системата за рециклиране – все още твърде много пластмасови опаковки се изгарят, изхвърлят на депо (модерно сметище) или лежат сред природата. Това е чиста загуба за всички – за потребителите, производителите, за околоната среда. Опаковките от напитки и особено пластмасовите бутилки, са сред отпадъците, които най-често безразборно се изхвърлят, когато сме навън.

Депозитните системи от цял свят с безспорна ефективност решават този проблем чрез предоставяне на пряк финансов стимул и удобна инфраструтура за връщане на празните опаковки. Още в първите месеци след въвеждане на новите депозитни системи се наблюдава рязък спад на захвърлените извън определените места опаковки с депозит. Тази година Латвия и Словакия също казаха „сбогом” на гледките на търкалящи се сред природата пластмасови и стъклени бутилки и метални кенчета от напитки. Там вече се прилагат принципите на кръговата икономика със стандартизирани форми и цветове за бутилките за по-ефективното им пълнене или рециклиране. България също се нуждае спешно от депозитна система, за да не се повтарят гледките като „плаващото“ сметище по р. Искър в началото на 2021 г. и за да се превърнат бутилките от замърсител в ценна суровина и у нас.“

 

Как PET бутилките могат да бъдат устойчив избор за опаковки на храни и напитки

 

Запишете се за нашия бюлетин

Споделяне

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ