Разликите между устойчивите и интелигенти градове
Устойчивият град може да се дефинира по безброй начини. Целта му може да е подобряване на социалното равенство, опазване на околната среда и постигане на икономически растеж. Градът трябва да се стреми да реализира най-високата икономическа продукция с възможно най-малки екологични и социални щети.
Интелигентният град обаче е по-практична концепция, популяризирана предимно от фирми, които виждат разрастващ се пазар за авангардни услуги и оборудване. Дефинициите често не балансират еднакво трите стълба на устойчивостта; общата нишка сред тях е, че интелигентният град приема технологиитe в комуникационните и информационните системи, за да революционизира градските операции. Това се търси главно чрез използване на технология за модернизиране на услуги, инфраструктура и съоръжения, създаващи по-интелигентни, по-икономични, интегрирани и ефективни по отношение на разходите и ресурсите процеси.
Проектът RUGGEDISED
Финансираният от ЕС проект RUGGEDISED предлага десетки интелигентни решения. Целта е да се декарбонизират три града: Умеа, Глазоу и Ротердам. Начинът, по който енергията протича през нашите градове и познаването му, ни позволява да бъдем по-ефективни при използването ѝ. Най-въздействащото решение на Умеа е по-доброто управление на търсенето.
Нисковъглеродни бизнес модели в Умеа
Лабораторията за интелигентен живот в университетския квартал търси решения за широк спектър от предизвикателства, свързани с устойчивостта. Въпреки че проблемите на околната среда са основният фокус, тези фактори засягат и други аспекти на устойчивостта на интелигентния град, като по-удобни жилища, по-зелена и по-привлекателна среда, и по-добър обществен транспорт, което води до по-малка зависимост от автомобили. Разследваните решения включват иновиране на нисковъглероден бизнес модел за 100% възобновяема енергия, включително съхраняване и обмен на геометрална енергия, както и нисковъглеродни автобусни спирки.
Иновационен район Ротердам
Ротердамският иновационен квартал е един от най-вълнуващите райони в града. Високоскоростните таксита и автобуси, интелигентното морско производство и споделените ,,пространства за производство” със споделено оборудване и съоражение са само няколко примера за иновациите. Устойчивите градове звучат футуристично, но са базирани на прости идеи за дигитализиране на нашия транспорт, сгради или друга инфраструктурa. В експерименталната зона Heart of South в Ротердам топлината от отпадъчни води (която достига до 19C) ще се възстановява чрез топлообменник и ще се съхранява в топлинната мрежа. Наблизо има положени тръби под настилката, с идеята да извличат топлината. През зимата през тях ще се изпомпва топла вода вместо студена, за да се разтопи заледената пътека.
Интелигентни улични светлини на Глазгоу
В Глазгоу разходът за енергия е намален благодарение на интелигентните улични светлини, които се адаптират според дейността на хората.
Решения за енергийна ефективност, приложения за колоездене и ходене пеша и интелигентно улично осветление също се пилотират в целия град. Голяма част от програмата е ангажирането на общността – разработване на личности въз основа на нейните изследвания, за да запази всяко развитие фокусирано върху потребителите.
В Глазгоу е една от най-съвременните системи за управление на трафика и обществената безопасност, използващи данни и видео анализи за подобряване на реакциите. Приложението наречено My Glasgow, все още е процес на разработване, то позволява на хората да взаимодействат с услугите и да докладват за проблеми, ако се сблъскат с тях.
Интелигентната улица ще включва: централно отопление, иновативен монтиран на покрива слънчев фотоволтаичен навес, канални вятърни турбини, енергиен арбитраж, съхранение на енергия, зареждане на EV и управление на интелигентната мрежа.
Историята на интелигентните градове
Концепцията за интелигентни градове започва още през 60-те и 70-те години на миналия век, когато Бюрото за анализ на общността на САЩ започва да използва бази данни, въздушна фотография и клъстерен анализ за събиране на данни, насочване на ресурси и издаване на отчети с цел насочване на услугите, смекчаване на последиците от бедствия и намаляване на бедността. Това доведе до създаването на първото поколение умни градове.
Първият интелигентен град е предоставен от доставчици на технологии, за да разберат последиците от технологиите върху ежедневието. Това доведе до второто поколение интелигентен град, в което се разглежда как интелигентните технологии и други иновации могат да създадат обединени общински решения. Третото поколение интелигентен град отне контрола от доставчиците на технологии и градските лидери, като създаде модел, който включва обществеността и дава възможност за социално включване и ангажиране на общността.
Този модел от трето поколение беше възприет от Виена, която създаде партньорство с местната компания Wien Energy, позволявайки на гражданите да инвестират в местни соларни централи, както и да работят с обществеността за разрешаване на проблемите с равенството между половете и достъпните жилища. Подобно приемане продължава по целия свят, включително във Ванкувър, където 30 000 граждани създадоха Плана за действие “Ванкувър – най-зеленият град 2020”.
Защо интелигентните градове са важни
Повече от половината световното население живее в градовете и се очаква да нарасне до 66% до 2050 г., добавяйки още 2,5 милиарда души към градското население през следващите три десетилетия. С този растеж на населението възниква необходимостта от управление на екологичната, социалната и икономическата устойчивост на ресурсите.
Интелигентните градове позволяват на гражданите и местните власти да работят заедно, за да стартират инициативи и да използват интелигентни технологии за управление на активи и ресурси в разрастващата се градска среда.
Устойчиви ли са интелигентните градове?
Устойчивостта е важен аспект на интелигентните градове, тъй като те се стремят да подобрят ефективността в градските райони и да подобрят благосъстоянието на гражданите. Градовете предлагат много екологични предимства, като например по-малък географски отпечатък, но имат и някои отрицателни въздействия, включително използването на изкопаеми горива за захранването им. Интелигентните технологии обаче биха могли да помогнат за облекчаване на тези отрицателни ефекти, като например чрез внедряване на електрическа транспортна система за намаляване на емисиите. Електрическите превозни средства също могат да помогнат за регулиране на честотата на електрическата мрежа, докато не се използват.
Такива варианти за устойчив транспорт също трябва да доведат до намаляване на броя на автомобилите в градските райони, тъй като се очаква автономните превозни средства да намалят нуждата от притежаване на автомобили сред населението.
Устойчивите градове, които светът може да очаква
,,Линията”, Саудитска Арабия
Революционният проект ,,Neom” е пример за устойчив град, наречен ,,Линията” , намиращ се в пустинята. Очаква се градът да бъде 500 м висок, с дължина 170 км и 200 м широчина. Пространството за живеене е създадено с мисъл за природата, а здравето и благосъстоянието на хората ще бъдат на преден план. За да бъде това възможно, в този град за колите и емисиите нямат място.
Токио, Япония
,,Tokyo Bay eSG Project’‘е проект, чиято цел е да утвърди международната конкурентоспособност, чрез създаване на устойчив град и внедряването на авангардни цифрови технологии.
Устойчиви решения във вече съществуващи градове
Бристол – първенец в постигане на нетната нула
През 2018 г. градският съвет обяви извънредна климатична ситуация и веднага започна да предприема подходящи действия. Заедно с Bristol Energy градът организира проекта City Leap, който има за цел да достави енергийна система с нулеви въглеродни емисии до края на това десетилетие. Градът също иска да предприеме всички възможни стъпки, за да освободи своите активи от компании за изкопаеми горива.
Базел – задължителни зелени покриви
От 2002 г. съгласно Закона за строителството всяка нова и реконструирана сграда с плосък покрив трябва да има озеленен покрив. Резултатите са ясно видими на сателитни снимки. С този закон градът планира да намали температурите, да спести енергия и да запази местното биоразнообразие. В Базел очакваният брой дни с температура над 30 °C ще се увеличи от 10,5 (1981-2010) на 24,7 през 2035 г., така че тази инициатива определено е добра идея. Освен че правят града по-пригоден за живеене по време на горещи вълни и подобряват местното биоразнообразие, зелените покриви помагат за намаляване на замърсяването на въздуха, парниковите газове и наводненията.
Тези идеи би трябвало да спомогнат за намаляване на емисиите и постигане на баланс между развитие и природа. Дали те ще спомогнат за подобряване на по-голямата картина, предстои да се види в бъдещето.
