Референдумът за климатична неутралност в Берлин, който можеше да доведе до преместване на настоящата цел за 2045 г. с 15 години по-рано, не успя да привлече достатъчно гласоподаватели и не постигна успех, предава Euronews.
Берлин – подобно на останалата част от Германия – се стреми да намали въглеродните емисии с 95 % до 2045 г. Учените и активистите смятат, че това не е достатъчно скоро. Организацията „Klimaneustart Berlin“ или Climate Reset Berlin инициира референдума за въглеродна неутралност до 2030 г. Той беше подложен на гласуване в неделя, 26 март.
С подкрепата на местните организации, екологична търсачка Ecosia и Fridays for Future, целта за 2030 г., трябваше да стане правно обвързваща.
Защо референдумът за климатична неутралност се провали?
Жителите на Берлин бяха призовани да гласуват в неделя. След като бяха преброени около 98 % от гласовете, привържениците на предложението изпревариха опонентите си.
Въпреки това резултатът отговаря само на едно изискване за успешен референдум. Второто изискване – избирателна активност от поне 25 % от всички имащи право на глас – не беше спазено. Малко преди края на преброяването са отчетени 423 000 гласа „за“ и около 405 000 гласа „против“. За да е успешен референдумът, са нужни около 608 000 гласа в подкрепа на предложението.
Какво щеше да означава успешен референдум за Берлин?
Освен, че скъсява срока за климатичните амбиции на Берлин, референдумът щеше да замени думи като „цел“ с по-категоричен език като „задължение“. Междинната цел за намаляване на емисиите със 70 % също можеше да бъде преместена от 2030 г. до 2025 г.
Критиците казаха, че приблизителната цена за изнасяне на датата би струвала милиарди евро. Те вярват, че обновяването на сгради и намаляването на частни превозни средства ще рефлектират върху финансирането в други области като образованието.
Защо правителствата трябва да представят цели за климатична неутралност?
Неотдавнашният доклад на IPCC призова повече правителства да предложат обещанията си за неутралност на климата.
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш каза, че богатите нации трябва да се „ангажират да достигнат нетната нула възможно най-близо до 2040 г.“, като ускорят постигането на своите цели.
Това може да се постигне. Някои държави вече са си поставили тази цел още през 2035 г.“
През 2022г. междуправителственият панел съобщи, че все повече държави си поставят цели за климатична неутралност.
Кои европейски столици се стремят към климатична неутралност до 2030 г.?
Няколко други европейски столици вече имат цели за климатична неутралност до 2030 г. Кметът Садик Хан си постави за цел Лондон да достигне климатична неутралност през 2020 г. Планът включва инсталиране на повече термопомпи в домовете, изолиране на сгради, намаляване на пътуванията с автомобили и намаляване на броя на бензиновите и дизеловите коли по пътищата.
Европейската комисия обяви и програма за 100 климатично неутрални града до 2030 г. Тя включва осигуряване на финансиране за тези столични центрове за изследване на иновации в енергийната ефективност и градското планиране.
Повече от 100 града досега са се присъединили към инициативата, включително столици като Париж, Стокхолм, Рим и Хелзинки.
Същевременно датската столица Копенхаген се цели още по-високо. Срокът за постигане на климатична неутралност до 2025 г. ще направи столицата първият климатично неутрален град.
Прочетете още:
