Промените в климата вече не са абстрактен дългосрочен сценарий – те са измерим и нарастващ фактор, който оказва пряко въздействие върху бизнеса в България.
През последните десетилетия средната температура се е повишила с около 1-1.5°C, увеличаване на честотата на екстремни събития и натрупани икономически щети от над 1.8 млрд. евро за периода 2000-2025 г.
В този контекст новият анализ на EY denkstatt разглежда как физическите климатични рискове се превръщат във финансови загуби за индустриалните предприятия – и защо темата вече трябва да бъде интегрирана в управлението на бизнеса.
От климатичен към финансов риск
Климатичният риск все по-ясно се отразява в корпоративната отчетност и управлението. От 2024 г. международните стандарти за финансово отчитане (IFRS S2) изискват компаниите да разкриват климатични рискове и тяхното финансово въздействие. Това вече е практика за над 90% от компаниите в Европа.
В бизнес контекст климатичните рискове се разделят на два типа – преходни и физически. Докато преходните рискове зависят от политически и регулаторни решения, физическите рискове се материализират независимо от тях – чрез наводнения, горещи вълни, екстремни валежи и други събития. Именно тези рискове са във фокуса на анализа, тъй като те вече оказват пряко влияние върху активи, операции и вериги на доставки.
Какво показва анализът
Докладът обхваща 125 предприятия от добивната и преработващата промишленост, представляващи около 6% от дълготрайните материални активи в България. Анализът е извършен на ниво отделни предприятия и геолокации чрез EY Climate Analytics Platform, което позволява значително по-висока прецизност спрямо традиционните макроикономически оценки.
Резултатите показват ясно, че дори при ограничен обхват климатичният риск има значимо финансово измерение:
- Очакваните загуби достигат около 26 млн. евро годишно към 2035 г. и нарастват до приблизително 38 млн. евро към 2050 г.
- При неблагоприятни сценарии загубите могат да достигнат 70-85 млн. евро годишно
- Въпреки малкия обхват на извадката, тези стойности са съпоставими с 10-14% от премиите за застраховки срещу природни бедствия в страната (и до 31% при песимистичен сценарий)
На ниво предприятие ефектът е още по-ясно изразен. За част от компаниите очакваните загуби надхвърлят 10% от годишния приход или печалба – нива, сравними или по-високи от историческия растеж на индустрията.
На какво се дължат загубите
Най-същественият принос към очакваните загуби идва от интензивните валежи и наводненията. Повишаването на температурите също играе ключова роля: въпреки потенциалното намаление на разходите за отопление, това се компенсира от значително по-високи разходи за охлаждане, натиск върху материалите и намалена производителност на труда.
Важно е да се подчертае, че представените резултати обхващат само преките щети. При включване на прекъсвания във веригите на доставки и други непреки ефекти, реалното икономическо въздействие вероятно е значително по-високо.
Контекст: уязвимост и системен риск
Резултатите от анализа не са изолиран случай, а част от по-широка икономическа картина. България остава сред по-уязвимите икономики в ЕС към климатични рискове, с ниска институционална готовност за адаптация и нарастващи загуби от екстремни събития.
Независими оценки показват потенциално въздействие върху БВП от 1-3.5% до 2050 г., а щетите само за 2025 г. са оценени на около 975 млн. евро.
Това има и директни макрофинансови измерения. Индустриалният сектор е един от основните кредитополучатели в България, което означава, че климатичните рискове се пренасят към банковата система и могат да се превърнат в системен финансов риск.
Какво следва за бизнеса
Основният извод е ясен: климатичният риск вече трябва да бъде управляван като финансов риск.
Това означава интегриране на анализа на климатични рискове в:
- капиталово планиране
- управление на активи
- оперативна устойчивост
- оценка на инвестиции и портфейли
Следващата стъпка за компаниите е преминаване от еднократна оценка към системно планиране и изпълнение на мерки за адаптация – на ниво предприятие и на ниво портфейл.
Пълният доклад показва в количествено изражение как физическите климатични рискове вече се превръщат в реални финансови загуби за българската индустрия и извежда тези рискове от абстрактно ниво към конкретни, измерими финансови въздействия на ниво предприятие.
