Климатичните изменения и тревожността са по-взаимосвързани, отколкото изглежда. Неглижирането на глобалното затопляне и омаловажаването на последвалите щети върху психичното здраве, водят до нежелани резултати. Елица Станева-Бритън е психолог по образование с научен интерес в областта на климата и автор в Климатека. С нея говорим за проблемите, последващи от климатичната тревожност.
Г-жо Станева, във Ваш анализ посочвате, че връзката между психичното състояние на човек и климатичните промени често бива загърбвана. Какви са доказателствата за това?
За жалост, в днешно време светът е изправен пред множество социални, политически и икономически предизвикателства, поради което различни психични състояния биват преписвани на подобни „видими” проблеми, а не на климатичните, които мнозина смятат за нереални. А доказателства съществуват – например, според проучвания сред 10 000 млади хора, 77% се страхуват за бъдещето, 68% чувстват тъга поради промените в климата, а 63% изпитват тревожност поради липсата на адекватни мерки. Говорейки за подобни психични преживявания сред младите хора, ние не трябва да забравяме, че самоубийството е втората най-честа причина за смърт сред подрастващите – като основна причина за нетърсене на помощ е срамът (63%).
Какво можете да кажете за измеренията на климатичната тревожност?
Когато се говори за подобна връзка, ние често си мислим за сезонна депресия. Климатичните промени обаче предизвикват по-специфични емоционални и когнитивни реакции, дори депресия, гняв и отвращение. Заговаря се и за соласталгия – страх от бързо променящия се климат и скръб по изчезващата околна среда и изтъняващата връзка с природата. Много хора страдат по изчезващите видове и познатото екоравновесие. Освен младите, най-страшно засегнати от подобни чувства на тревожност са преките свидетели на последиците от климатичните промени. Краткосрочният ефект от сблъсъка с екстремни климатични явления може да се съпостави със симптомите на посттравматичния стрес. Климатичната тревожност често корелира и с убеждението, че правителствата не предприемат адекватни мерки.
Къде седи България по отношение на климатичната тревожност?
В България много хора споделят нуждата от действия по отношение на климатичните промени, но и отчаяние, че такива действия липсват на държавно ниво, което допълнително може да влоши психичното състояние на човек. За жалост, чак поради скорошните наводнения и урагани в България, връзката между променящия се климат и психологическата криза на потърпевшите получи по-голямо медийно внимание.
Вярно ли е, че по-младите поколения реагират с повече мъка от малко по-възрастните?
Когато не става въпрос за преки свидетели и жертви на климата, където всяко поколение реагира, да – данни сочат, че младите реагират с повече мъка от по-възрастните. Това от една страна е и резултат на алармизма и грешните медийни послания, които втълпяват вина на лично ниво, както и безизходица на глобално ниво.
Защо има разлика в реакциите при различните поколения?
Всяко поколение има своите предизвикателства, но сякаш социалните медии и канали за информация помагат на днешните млади хора да се запознаят с повече научни данни и проумеят сериозността на проблема. Когато става въпрос за поколения, не трябва да се обвиняват едните и да се търси изход у другите. Трябва да има общ диалог и действия, защото ние всички сме хора.
Какъв е социалният отзвук, породен от индивидуалните преживявания спрямо климатичната тревожност?
Индивидуалните преживявания оставят социален белег, даже зееща рана. Например, учени предвиждат над 40 000 повече самоубийства в Америка и Мексико до 2050 г. поради покачващите се температури, което е стряскащо. Семействата също биват засегнати – 69% от родителите във Великобритания споделят, че често скърбят за бъдещето на децата си поради безсилието им да защитят семействата си от последиците на глобалното затопляне, което оказва и влияние върху тяхното родителско поведение.
Тревожността като следствие на променящия се климат се отразява и върху работата на хората, като 80% от служителите на високо ниво споделят, че те и техните служители са притеснени от ефекта на климата върху труда и загубите на индивидуално, национално и глобално ниво.
Каква е ролята на правителствата и големите корпорации за справяне с проблема?
Въпреки че ние всички трябва да правим крачки към едно по-чисто и устойчиво бъдеще, в крайна сметка отговорност трябва да се търси не толкова у индивида, а при правителствата и големите корпорации, тъй като те имат най-голяма роля в решаването на проблема на глобално ниво. Когато корпорациите започнат да подкрепят самите си служители, страдащи от психични проблеми, когато хората видят, че правителствата взимат мерки, а не получават облаги от лобистка дейност, когато медиите започнат да отразяват проблема адекватно, тогава и хората ще получат частично облекчение на тревожността си, което е и част от по-доброто психично здраве.
