Устойчивият бизнес ще бъде все по-често срещано явление в Европейския съюз. Всяка компания, която не трансформира бизнес моделите си според новите изисквания за екологично и социално въздействие и добро корпоративно управление (ESG), ще бъде обект на глоби.
Това стана ясно по време на конференция на тема „Как бизнесът да премине гладко през ESG трансформацията?“, организирана от “БНП Париба Лични Финанси”. В рамките на тематичното събитие се изказаха Жозе Салойо, управител финансовата институция, финансистът Мартин Заимов и проф. д-р Яна Топалова, координатор на проект „Чисти технологии за устойчива околна среда“.
„Както знаете, днес ще си говорим както за ESG стандарти, така и за устойчивост.“ С тези думи Жозе Салойо откри конференцията. Той уточни, че ще се наблегне на отпечатъка, на влиянието на бизнеса и на рисковете, свързани с това.
„Тези ангажименти, специално за “БНП Париба Лични Финанси”, са въплътени в манифеста за устойчивост, възприет за цялата компания. Този манифест се гради на три основни стълба. Да бъдем за пример като компания и работодател и в същото време да развиваме нови бизнес модели. Модели, които да могат да ни доведат до там, че от една страна да подкрепяме и промотираме устойчивото потребление, а от друга – да подкрепяме бизнес растежа на нашите партньори.“
Четирите стълба на ESG
Интегрирането на ESG принципите се крепи на четири законодателни акта на ЕС. Първият е Директивата за докладване на корпоративната устойчивост (CSRD). Според нея от 2024 г. компаниите с над 250 служители и/или оборот от над 40 милиона евро ще трябва да представят доклади за ESG въздействието си. Вторият е Регламентът на ЕС за разкриване на устойчиви финанси (SFDR), който цели да се осигури прозрачност за инвеститорите, фокусирани върху екологични, социални и управленски въпроси. Третият основополагащ документ е Директивата за нелоялните търговски практики (UCPD), която защитава потребителите от евентуални злоупотреби от страна на търговците. Четвъртият стълб е Таксономията на ЕС, която установява критерии за определяне на устойчивостта на икономическите дейности.
Санкции за грийнуошинг
Грийнуошингът, или „зеленото измиване“ е едно от най-сериозните предизвикателства, с които се сблъсква бизнесът. Практиката използва реклами и маркетингови стратегии, които подвеждат потребителите, че услугата е по-“зелена”. Един от най-пресните случаи е с веригата дрехи H&M и спортния гигант Decathlon. И двете влиятелни марки злоупотребиха с понятието устойчивост, в резултат на което бяха глобени.
В Европейския съюз все още се обсъжда размерът на глобите. Възможно е сумата да бъде процент от оборота на компанията. Пример: Европейската комисия предлага в случаи, в които търговците не са прозрачни за планираното стареене на предлаганите продукти, да влизат в обхвата на приложение на Директивата за нелоялни търговски практики (UCPD). Предвидената санкция възлиза до 4% от годишния оборот на компанията.
Наблюдава се законодателство за „зелено изпиране“ в държави като Франция. В страната е прието допълнение към Търговския закон, което предвижда възможност за глоба до 80% от стойността на кампанията, която отправя грийнуошинг послания.
По време на дискусионната част от конференцията бяха повдигнати и още важни въпроси.
“За да можем да постигнем какъвто и да е било напредък, най-важното нещо е да започнем да измерваме, да започнем да си даваме сметка какъв е нашият отпечатък.”
Жозе Салойо постави важния въпрос какъв е отпечатъкът от всекидневните ни действия независимо от областта. Професор Топалова наблегна на факта, че посланията могат да бъдат универсални и могат да бъдат по-профилирани. Няма да стигнат до всички по един и същи начин. Ролята на журналистите е да конкретизират посланията и да ги предадат на ясен език.
