Какво означава ESG управление и отчетност на компанията?
Това е отчитане на постиженията на компанията в три основни направления, които касаят устойчивостта и отговорността на бизнеса – екологично, социално и управленско. По действащото законодателство екологичните са над десет, вкл. отчитане на потреблението на енергия, на вода и произведените въглеродни емисии. Също въздействието от стопанската дейност на компанията върху околната среда, климата и биоразнообразието и начините, по които го управляваме.
За социалните аспекти е важно да не останем на ниво отчетност, напр. оповестяване на броя трудови злополуки или текучество на персонала. Важно е да се отчитат показателите по отношение на инвестиции в подобряване и разширяване на квалификацията, специализирани обучения по темите за правата на човека и принципите на бизнеса, осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, закупуване на предпазни средства, оборудване на места за почивка и хранене. Социалният компонент е свързан с приобщаващата икономика, включването на разнообразни социални групи, вкл. хора в риск като младите хора, които тепърва стартират своя трудов път, или други, над 55 години.
Иновациите, предмет на изследователската дейност на компанията, са също важен компонент в отчетността. Тяхното описание показва начина, по който дружеството създава добавена стойност.
В компонента „управление“ ключовите показатели са свързани с увеличаване на прозрачността при работата на бордовете, особено на мултинационалните корпорации, където има ясно разделение на управлението и капитала, или при дружествата в обществен интерес, особено процесите на вътрешен одит, на мониторинг, на формулиране на политиките в тези три направления, както и свързването им с икономическото им представяне. И съответно, как по системен начин да се управлява въздействието върху правата на човека, върху околната среда, етичното бизнес поведение, инвестициите в местни общности. Това означава стратегии, видове политики, определени цели и алокираните към тях бюджети, както и отговорните в компаниите. Те са внедрени в продуктите и услугите и създават добавена обществена и икономическа стойност.
Излезе Вашата книга „Отчитане на устойчивостта на предприятията“. Защо според Вас ESG отчетността и прилагането на ESG политиките е важно?
Само устойчивият бизнес може да има дългосрочна перспектива за успех. Изследванията доказват, че бизнесът, основан на принципи, се радва на по-силна лоялност от страна на служителите и ангажимент от клиентите.
В допълнение, основните предизвикателства на времето, в което живеем, предполагат, че само подобен подход и фирмено управление могат да получат социален лиценз за работа и да бъдат възприети от заинтересованите страни.
Не на последно място, вярвам, че днес компаниите се изправят пред ново предизвикателство. И то съдържа възможността да променят основата на своите бизнес модели. Защото те това правят – иновират себе си и създават икономически устойчиви решения, за да решат настоящите социални и екологични проблеми. Тези няколко фактора волно или неволно променят парадигмата на икономическото ни разбиране и господстващата икономическа теория, за да насърчат компаниите, като двигател на промяната, да решат обществените проблеми на днешния ден.
Какво смятате, че може и трябва да се подобри в ESG сектора?
Сред потребителите, които ако искат наистина да употребяват устойчиви продукти и искат да подкрепят тази икономика – да търсят тази информация върху продуктите. Съответно търсейки това, че продуктът е устойчив или е произведен по добър начин и пазарувайки го, дори да е малко по-скъп, ясно показва пазарното търсене – потребителите искат повече такива продукти.
Държавните институции трябва да си дадат сметка, че чистото регулиране на отчитането на някои от тези дейности към определен тип предприятия изобщо не решава обществените и социалните проблеми на нашето съвремие – нито климатичните промени, нито политическата нестабилност и несигурност. Тя от своя страна води до войни, които много бързо водят до нарушаване правата на човека. Не решава и някои други проблеми като демография, липса на достатъчно добра квалификация или несъответствие на образованието и търсенето на бизнеса от гледна точка на квалификация. За нито един от големите проблеми като увеличаване на равенството и дискриминация ние нямаме решения, произтичащи от съответствие с нормативната уредба.
Публичният сектор по-скоро трябва да покаже със своите малко по-чувствителни политики, нормирани дали на общинско или на национално ниво, че насърчава и търси компаниите за партньор.
Защото когато компаниите работят естествено в решаването на проблемите, започват да бъдат много повече в обществен интерес и обществена полза и се доближават до ролята на държавната администрация в защита на публичния интерес.
За момента инвеститорите се справят добре, защото са прагматични, а и осъзнават своята отговорност на устойчиви управители на частния и публичния капитал за решаването на проблемите на нашето общество. За тях създаването на финансови продукти, които да бъдат чувствителни към тези теми, еднозначно ще насочат компаниите в тази посока.
Младото поколение служители търси да реализира себе си на място, което има много по-добри условия на труд, където има много повече възможности за квалификация, за растеж, за доброволчество, възможности да бъдеш полезен на обществото и това се случва в отговорните компании.
Собствениците на компании трябва ясно да си дадат сметка, че отчитането не отговаря само на пазарното търсене и предлагане или на нормативните изисквания, а им дава шанс да покажат своята собствена отговорност към бъдещите поколения.
Защото всеки един от нас може да стане част от решението на проблемите, с които в момента се сблъскваме – чрез такава регулация, чрез такива инструменти.
Кои са най-често допусканите грешки при отчитане и какво бихте посъветвали бизнеса?
Най-честите грешки идват на първо място от незнание. В съставянето на т.нар. интегриран отчет, който включва финансови и нефинансови показатели в годишните отчети на компаниите, трябва да участват повече от отделите в дадена компания, защото в момента водещите отдели са финанси и правен. Според мен трябва да се включат и другите отдели, като отдел опазване на околната среда, маркетинг отдел, човешки ресурси, връзки с обществеността. Вече отчитането изисква една компания да покаже себе си под формата на 360-градусово представяне. Съответно няма как да очакваме едно физическо лице, било то и най-талантливият експерт по отчитане, да разбира от всички тези процеси. Особено когато трябва да търсим интегрирана добавена стойност от синергията на тези процеси. Това е общо занятие, а не занятие на един отдел.
А второто нещо, което е честа грешка и се надявам да бъде преодоляна лесно, е да се търси не толкова качествено представените данни и процеси, отколкото тяхното измерване в количество. Не може само защото за момента не сме събирали данни да бягаме само в текста и в думите, защото те не са убедителни достатъчно. Според мен цифрите са винаги по-убедителни особено ако се представят в две-три години напред. Дори да има отначало малко показатели – 10-15, те ще нарастват с времето като стандарта, който Европейската комисия предлага да навлезе през 2024 година.
Но ако още сега фирмите заложат системи за събиране и оповестяване на нефинансови данни, ще се улеснят, когато дойде времето за прилагане на стандарта. Те много бързо могат да добавят по два-тра нови показателя към тези 10-15, за да стигнат до минималното количество от 35 до 50 показателя – толкова смятам, че ще бъдат при бъдещото отчитане на фирмите.
От сега заложете системата за събиране на данни, недейте да чакате да дойде някаква нормативна уредба.
Защото при всички положения системи или методи за оценка на тези показатели вече са налични – както за въглеродни емисии, така и за човешки капитал.
Бих препоръчала, дори и да не сте компания, която по закон към момента е задължена да оповестява нефинансова информация, да направите генерална репетиция. Рано или късно по веригата за доставки тези данни ще бъдат поискани. Вижте как да си усъвършенствате вътрешната система в рамките на следващата година. Така ще можете да се чувствате много по-уверени, когато това стане при вас задължителна норма на поведение, без значение доброволно или законово я приемате.
Събирайте данните, дори и да не стигнете до външна проверка, защото все още нямаме такива изисквания. Големите компании ще искат да бъдат проверени не само финансовите параметри, но и нефинансовите като обща консултантска услуга.
Обсъдете, потърсете обратна връзка от вашите заинтересовани страни. Това ли са нещата, които те искат да намерят в отчета, да прочетат като данни?
Защото всъщност ние не пишем отчет само за да пишем отчет, само като някаква нормативна уредба, ние пишем отчет, за да можем да информираме нашите заинтересовани страни по важните за тях и нас теми. Това са темите, които наистина ги вълнуват, свързани с въздуха, свързани с водата, свързани с наемането на нови служители. Така че попитайте тях, дайте на тях тази информация, тя е първото ваше огледало дали това, което сте написали, е полезно като информираност за тях и дали повишава доверието. Защото това е капиталът, който всъщност отчетността създава – тя създава прозрачност, която води към доверие.
Доколко са готови българските предприятия да отчитат информация за своята устойчивост?
Повечето компании извършват подобни дейности и създават първични данни. Въпросът е, че все още липсва разбиране за тяхната добра систематизация, както и как да покажат добавената стойност от тях. Например свидетели сме на случаи, в които съществува дългосрочна практика на фирмено дарителство по ведомост, социални инвестиции, доброволчески дейности, програма за взаимопомощ. За съжаление, често управителите на дружествата не го разпознават или наричат корпоративна устойчивост и отговорност. Затова създаването на първи ESG отчет помага в процеса на запълване на тези празнини във фирменото управление – попълване на портфолиото от дейности, структурирането им в нови ESG политики, поставяне на ясни цели, бюджети и лични отговорности.
Също толкова важно е инвестирането в нови знания, така че текущите дейности да бъдат разпознавани като устойчиви и да бъдат наричани така.
Как отчетната дейност би спомогнала за редуциране на greenwashing-а?
Greenwashing е непълно съответствие между твърденията и действията на дадена компания. Оповестяването на всякакви данни като доказателства към това, което компанията заявява. Когато претендира, че е устойчива, че защитава правата на човека и управлява своето въздействие върху околната среда, че има своята роля за социален инвеститор или добър корпоративен гражданин, че е прозрачна – това би трябвало да бъде подкрепено с факти. Стандартизираното отчитане преодолява този риск, като налага набор от задължителни показатели, които трябва да се оповестяват, без значение дали представят дейността на компанията в положителна или отрицателна светлина.
След дружествения договор годишният отчет на компанията е най-важният документ, който компанията произвежда.
Да започнем с това, което отчетът не е. Той не е прессъобщение, нито рекламен материал, а документ, изготвен по определена методология. В него всяка една цифра може и ще бъде проверявана от трета независима експертна страна.
Допълнително данните са предмет на проверка от регулаторните органи с цел по-нататъшно създаване на политики, вкл. определяне на данъци, такси и друго. И всъщност отчетът дава възможността тези данни да бъдат обективно показани – не само постигнатите положителни резултати, но и незадоволителното представяне в някои отделни направления.
Напр. в направление „здравословни и безопасни услуги“ няма да е достатъчно да оповестим фатални трудови злополуки, но ще трябва да добавим тежките и леките трудови злополуки. Както и да се опише фирмената политика в това направление, мерките, които са взети, каква е тяхната финансова стойност, срокове за тяхното изпълнение и отговорни лица. Този тип проследяване на процеса в детайл много лесно и много бързо би могло да позволи на компаниите да видят ESG резултатите от дейността си в момента, в който отчитат всичко.
Дори отначало да е трудно да ги преглътнат, дори и да не са в най-красивата маркетингова светлина, това оповестяване наистина създава доверие. Защото проблемите иначе нямаше да съществуват, ако бяха толкова лесно решими. За мен анализът на данните е описанието на контекста, а ясното им комуникиране са усилията, които компанията прави за управление на тези ESG процеси вътре. Това би могло само да допринесе за намаляване на обвиненията, че имаме непропорционално представяне на информация.
