Активистите отдавна твърдят, че държавите, които са допринесли най-много за климатичната криза, дължат нещо на страните, които отделят сравнително малко емисии, но въпреки това страдат от ефектите от покачващите се температури. Сега обаче е факт първото по рода си проучване, което подкрепя този аргумент с твърди данни. Изследването на Dartmouth College, публикувано в Climatic Change, изчислява за първи път финансовите щети, които емисиите, отделяни от определени нации, са причинили на други.
„Това изследване дава отговор на въпроса дали има научна основа за твърденията по повод отговорност за климата – отговорът е да“, казва авторът на първото изследване Кристофър Калахан в прессъобщение на Dartmouth College. „Определихме количествено вината на всяка нация за историческите промени в доходите, предизвикани от температурата, във всяка друга страна.“
Изследователите са разгледали както емисиите, така и свързаните с климата увеличения или намаления на брутния вътрешен продукт (БВП) при 143 нации между 1990 г. и 2014 г. Глобалното затопляне причинява икономически щети, като например намалява реколтите или производителността.
Що се отнася до отговорността за щетите, причинени от климата, САЩ водят, причинявайки на други нации повече от 1.9 трилиона долара икономически загуби, свързани с климатичната криза, пише The Guardian. Това е 16.5% от общите икономически загуби, изчислени от проучването. САЩ са последвани от Китай, който е отговорен за 1.83 трилиона долара щети; Русия – 986 милиарда. Добавяйки Индия и Бразилия, от 1990 г. насам общо петте големи икономики са нанесли щети на другите нации на стойност 6 трилиона долара, или около 11% от световния БВП годишно.
„Това е огромна сума“, каза Калахан пред The Guardian. „Не е изненадващо, че САЩ и Китай са начело в този списък, но числата наистина са много впечатляващи.“
Тези числа подчертават неравенството, присъщо на климатичната криза, което активистите и по-слабо развитите страни отдавна изтъкват. Водещите 10 източника на емисии – допълнени от Индонезия, Япония, Венецуела, Германия и Канада – са отговорни за повече от две трети от общите загуби, според The Guardian и Dartmouth College.
Някои нации все пак отбелязват увеличение на своя БВП поради изменението на климата, но това са по-богатите северни страни, които се възползват от по-топлите температури или по-дългите вегетационни сезони. Държавите, които търпят най-големи загуби, от друга страна, са по-бедните, по-топли страни в Глобалния юг.
„Независимо от счетоводството, топлите окръзи са се затоплили и са загубили доходи поради това, докато по-студените страни са се затоплили, но се радват на икономически печалби“, каза в прессъобщението асистентът по география от Dartmouth College и старши автор на изследването Джъстин Манкин.
„Отговорността за затоплянето се носи предимно от шепа основни източници на емисии и това затопляне доведе до обогатяване на няколко богати страни за сметка на най-бедните хора в света.“
Проучването идва по-малко от месец след преговорите за климата в Бон, които приключиха без споразумение относно загубите и щетите – парите, за които по-бедните нации казват, че по-богатите им дължат, за да им помогнат да се справят с последиците от климатичната криза. Това беше пречка в преговорите на ООН за климата, тъй като по-богатите нации отказват да плащат. По време на преговорите в Германия те попречиха въпросът да бъде добавен в дневния ред на предстоящата климатична конференция COP27 в Шарм Ел-Шейх, Египет. Това не означава, че проблемът е решен. Младежката коалиция Loss and Damage написа отворено писмо до председателството на COP27, призовавайки за действия по въпроса на преговорите през ноември.
„Не ни остава друг избор, освен да се изправим и да говорим за климата и социалната справедливост за всички“, пишат младите хора.
„Ние настояваме за прекратяване на порочния кръг от загуби и щети, като страните с големи емисии драстично ги намалят, за да постигнат целите от 1.5°C и осигурят обезщетения на най-засегнатите с адекватно финансиране за климата, изграждане на капацитет, знания и трансфер на технологии.“
Главният изпълнителен директор на Центъра за международно екологично право Карол Мъфет каза пред The Guardian, че новото проучване може да помогне за информирането на този дебат, наричайки го „положителна стъпка“.
„Можем да видим, че мащабът на вредата е огромен“, каза Мъфет. „Вървим бавно към някаква отговорност за това. С нарастването на доказателствата и установяването на обструкционизма на САЩ в контекста на климата, не мисля, че той и други страни ще могат да избягат от отговорността си завинаги.
