Компаниите работят усърдно, за да изградят имиджа си на добри работодатели. Те поемат публични ангажименти към благосъстоянието на служителите си, но някои от тях си противоречат със своите действия. Такива места са токсични и има начини бъдат разпознати дори преди започване в компанията.
Преди интервюто
Има знаци, които издават, че ситуацията в компанията, за която човека е кандидатствал, не е добра. Такъв признак са непрестанните промени в очакванията към ролята. Описанието на търсените компетенции са едни, после стават други, а изискванията към кандидатите нарастват. Това издава липса на комуникация и показва дисорганизация.
Освен това, ако процеса за кандидатстване е сложен и дълъг, а датите и часовете за интервюта се променят често, това е предпоставка за неефективност, липса на фокус и уважение към времето на кандидатите. Такива компании са свръхбюрократични, което е лош знак.
По време на интервюто
Какви са ценностите на компанията може да се разбере още по време на интервюто. Важно е те да бъдат ясни от самото начало, в противен случай работата в компания с ценности, противоречащи на собствените, може да доведе до бърнаут.
Лош знак е ако по време на интервю представители на компанията говорят неуважително за свои колеги от други отдели или правят нетактични и груби коментари. Червен флаг е използването на фразата “винаги сме правили нещата по този начин и ще продължаваме така”.
След интервюто
Действия, които издават липса на гъвкавост и лоша комуникация, са дълго време след интервюто да липсва обратна връзка или следващи стъпки, или пък предлагане на работа без писмено предложени условия и с неразумно кратък срок за вземане на решение. Компаниите, които ценят процеса за кандидатстване за работа не предлагат работа само устно, тъй като това води до объркване и недоразумения, и дават достатъчно време офертата да бъде разгледана и обмислена.
На работното място
Ако човек не е разбрал, че една компания има токсични практики още на етап интервю, това бързо проличава в процеса на работа. Хората напусат работодатели, които ги карат да се чувстват недооценени, не им дават възможности да надграждат уменията си и да се развиват, и такива, които са претоварени заради нереалистични очаквания към ролята.
Други причини са невъзможността за гъвкавост, липсата на предизвикателства и креативност в работата, както и трудности при балансирането на работата и личния живот.
Когато липсва доверие в мениджмънта, когато посланията на лидерите не са автентични, и когато компанията отхвърля ценности, зад които преди е заставала, дори лоялните служители преосмислят дали виждат бъдещето си в компанията.










