Повечето организации днес работят в променлива, несигурна, сложна и неопределена среда. Това означава, че вече не съществува дългосрочна сигурност на работното място. Темпото на промяна се е увеличило, като се и променят факторите които оказват влияние върху кариерната траектория. Това прави планирането трудно, а резултатите – непредсказуеми.
Повечето хора се страхуват от несигурността и промяната, а несигурната среда може да ги вкара в капана на работата, която не харесват. Но ако работата не съответства на ценностите на човека, рано или късно ще прегори.
Работна идентичност
В книгата си „Капанът на успеха: Защо добрите хора остават на работа, която не харесват, и как да се освободят от нея“, Амина Айци-Селми разглежда причините хората да попадат в капана на работа, която не ги удовлетворява. Хората с високи постижения попадат в парадокс, когато преследват следващия успех, без да се наслаждават на постиженията си.
Много хора страдат от синдрома на самозванеца – убеждението, че не са заслужили успеха си, а са го постигнали, благодарение на късмет или други външни фактори. Хората, които страдат от това явление, смятат, че трябва постоянно да да се доказват.
Има и стереотипи, които вредят, като например убеждението, че трябва постоянно човек да увеличава производителността или че напредъкът е свързан с това колко усилено се работи. Всичко това кара хората да останат на работни места, които са токсични или не носят удовлетворение.
Пристрастяване към целите
Поставянето на цели и работата по тях са от съществено значение за постигането на напредък и превръщането на идеите в реалност. Въпреки това културата, основана на цели, може да доведе до пристрастяване към целите. Тогава човек се чувства принуден да поставя и постига целите си.
Тъй като хората с високи постижения са отличници в постигането на цели, е лесно поставянето на цели да се превърне в пристрастяване. Поставянето и постиганено на цели изисква умствена енергия, а постоянното преследване на цели може да доведе до „парализа на изпълнението на задачите“.
За да бъде избегната тази умора, трябва да се поставят по-малко и по-краткосрочни цели. Препоръчва се също да се отделя време за учене и създаване на връзки и да се изгради чувството на комфорт в ситуации, които не могат да бъдат контролирани. Това помага да се навлезе в състояние, в което човек се наслаждава на дадена дейност заради самата нея, а не заради резултата.
