Емисиите само от хранителната система ще възпрепятстват целта за ограничаване на глобалното затопляне до 1.5 градуса. Това може да бъде обратим процес, ако се предприемат мерки в производството на месо, млечни продукти и ориз, предава The Guardian.
Проучване изчислява, че ако днешното ниво на хранителните емисии продължи, те ще повишат с 0.7C глобалното затопляне до края на века, в допълнение към вече наблюдаваното увеличение от 1C. Tова означава, че емисиите от хранителния сектор биха тласнали света над границата от 1.5C.
Проучването показа, че 75% от свързаното с хранителната верига затопляне се дължи на продукти, които са с високи източници на метан, т.е. тези, идващи от преживни животни, като говедата. Според учените повишаването на температурата може да бъде намалено с 55% чрез намаляване на консумацията на месо в богатите страни до медицински препоръчани нива, намаляване на емисиите от добитък и техния тор и използване на възобновяема енергия в хранителната система.
Предишни проучвания са показвали огромното въздействие на производството на храни върху околната среда, но новия доклад прогнозира повишаване на температурата. Проучването прогнозира още, че потреблението на животински продукти може да остане на същото ниво в бъдеще или да нарасне със 70 % до 2050 г.
Метанът има доминираща роля в глобалното затопляне, свързано с хранителните системи. Поддържането на модела на производство на храни, който имаме днес, не е в съответствие с поддържането на температурния праг от 1.5C. Това налага много спешно намаляване на емисиите, особено от групите храни с високо съдържание на метан“, казва Катрин Иванович от Колумбийския университет в САЩ, която ръководи изследването.
Глобалното производство на храни и климатичната криза
Приносът на глобалното производство на храни към климатичната криза е сложен, защото включва няколко вида парникови газове, всички от които имат различни способности да улавят топлината и да се задържат в атмосферата за различно време.
Изследването, публикувано в списанието Nature Climate Change, третира всеки парников газ поотделно за 94 ключови вида храни, което позволява тяхното въздействие върху климата във времето да бъде разбрано по-добре. Подаването на тези данни за емисиите в широко използван климатичен модел показва, че продължаването на днешното производство на храни би довело до покачване с 0.7C до 2100 г., ако растежът на глобалното население е нисък, и покачване с 0.9C, ако растежът на населението е висок.
Тъй като вече сме достигнали затопляне с повече от 1C над прединдустриалните нива до 2021 г., това допълнително затопляне от производството на храни само по себе си е достатъчно, за да надмине целта за глобално затопляне от 1.5C, заключават учените.
Нашият анализ ясно показва, че настоящите диетични модели на производство и потребление са несъвместими с поддържането на нарастващо население, докато се преследва сигурно климатично бъдеще.“
Как повишаването на температурата може да се ограничи?
Свързаното с храната повишаване на температурата може да бъде ограничено. Ако хората преминат към здравословната диета, препоръчана от медицинското училище в Харвард, която позволява една порция червено месо на седмица, увеличението може да бъде намалено с 0.2C. Този хранителен режим би довел до намаляване на яденето на месо в богатите нации, но може да означава увеличение в някои по-бедни страни.
Намаляването на емисиите на метан от говеда чрез по-доброто управление на оборския тор може да избегне още 0.2C, докато преминаването към зелена енергия в хранителната система би намалило 0.15C.
Вече знаем, че животновъдството има непропорционален принос за изменението на климата – дори използвайки традиционни показатели, през 2021 г. показахме, че 57% от емисиите от хранителната система произтичат от животновъдството. Това много чисто проучване използва прост модел на климата, за да покаже непропорционалното въздействие на емисиите на метан от селското стопанство върху повишаването на температурата и хвърля светлина върху значението на намаляването на емисиите на метан от хранителната система.“ , каза проф. Пийт Смит от университета в Абърдийн, Великобритания.
Само една трета от страните в света са включили политики за намаляване на емисиите от селското стопанство в плановете за климата, които са представили съгласно Парижкото споразумение на ООН. Изследователите казаха, че работата им е насочена към повишаване на разбирането за въздействието на глобалната консумация на храна върху бъдещото глобално затопляне. Иванович също каза, че политиките за намаляване на емисиите трябва да защитят достъпа до храна и препитание за уязвимите групи от населението.
Прочетете още:
