Наскоро наш читател ни сигнализира, че статия (“Търговията с кожи в Европа”), написана от изкуствения интелект ChatGPT, съдържа невярна информация. Нашият читател Петя Алтимирска е председател на УС на КАЖИ (Кампании и Активизъм за Животните в Индустрията) и я поканихме в редакцията на ESGnews.bg, за да ни запознае с реалните данни за търговията на кожи в Европа и дали действително има забрана в някои страни от Европейския съюз. Говорихме и опасностите, които крие изкуствения интелект, както и за нехуманното отношение към животните във фермите за ценни кожи.
Здравейте, Петя. Писахте ни във връзка със статия, написана от ChatGPT, която бе публикувана в ESGnews.bg на тема – Търговията с кожи в Европа. Какво ви притесни в информацията, която прочетохте?
Покрай дейността, с която се занимава нашето сдружение, а тя е свързана конкретно със забраната на фермите за ценни кожи, аз следя публикациите в българските медии, свързани с тази тема. Случайно попаднах на вашата статия и видях, че според изкуствения интелект има забрана от 2021 г., което не е така. Това за мен бе сигнал, че е хубаво да поговорим на тази тема и да изясним защо тази информация не е вярна и по какъв начин трябва да се работи с чатбот, когато става въпрос за генериране на информационно съдържание.
Благодаря за обратната връзка. Това бе и една от целите да създадем тази рубрика и да покажем дали наистина изкуственият интелект може да свърши работата на журналиста. Вие сте председател на Кампании за Aктивизъм за Животните в Индустрията (КАЖИ). Доколко информацията, която прочетохте за кожите е достоверна?
Още в първия абзац видях две неверни изречения, според които в ЕП през 2021 г. е гласувана забрана за продажбата на кожи от животни, които са убити само заради козината им. Не е вярно и че законът влиза в сила от 2023 г. Всяко едно от тези изречения е невярно – не само че не е гласувана такава забрана, но тя не е и повдигана като въпрос до 2021 г. Това, което се случи през 2022 г., бе, че стартира една европейска гражданска инициатива, чрез която се настоява да се прекрати използването на животинска козина на територията на ЕС. Това означава да бъдат затворени всички ферми за животни, които се убиват единствено с цел козина – това са фермите за норки, за лисици, за чинчили и еноти. Второто искане на тази инициатива е когато козината се внася, тя да не бъде предлагана на европейския пазар.
През 2021 г. тази идея е била съвсем в зародиш и не е внесена, нито гласувана в Европейския парламент. Преди месец буквално приключи събирането на подписи за тази инициатива и тя бе една от най-успешните граждански инициативи, които събраха над 1,7 млн. подписи от европейски граждани. Сега се изчаква тяхното валидиране, за да може да бъде премината следващата стъпка за предложението към Европейската комисия, която тя трябва да разгледа и поне още една година ще мине докато се стигне до гласуване.
В тази връзка, смятате ли, че изкуственият интелект може да бъде опасен и как може да се ограничи според Вас вредното му влияние?
Когато става въпрос за събиране на данни, първо трябва да се внимава до какви източници би могъл изкуственият интелект да достигне, до каква степен може да се вярва на съответните източници и трябва да има изключително много тестове, за да се провери цялата тази информация, която предоставя изкуственият интелект до каква степен може да бъде достоверна. И накрая, според мен, трябва човешки фактор, който да бъде окончателен контрол, но това на практика губи смисъла от всичко това.
Ние говорим за тема, свързана с потреблението на продукти на козина, но представете си, че става въпрос за здравето на хората или друга по-сериозна тема. Хората може да се доверят на тази информация и да има много сериозни последици за обществото.
Да поговорим за индустрията с ценни кожи в Европа. Кои страни в ЕС все още практикуват тази дейност?
Когато говорим за подкрепа, има едно противоречие, което се забелязва точно в тази дейност. Доказано е със стотици социологически проучвания, че обществото не подкрепя убиването на животни само заради козината им. В България този процент е 81%, в другите страни на ЕС данните са подобни. Така подкрепата е ясна, докато това дали такава дейност съществува и как се приема от институциите, е друг въпрос. Почти няма страни в ЕС, които да нямат инициатива, която да се занимава с предложение за забрана или намаляване на дейността на фермите за ценни кожи.
По тази причина в голяма част от тези страни, в които са предприети подобни действия, има вече забрани. Може би над 20 са страните, в които има забрани или предстои съвсем скоро да се случат. България бе една от страните, които имаше добър пример с подобен законопроект, който бе внесен за разглеждане, но всички знаем поради каква причина не се стигна до разглеждането му, а именно краткият живот на парламентите.
На въпроса кои страни все още практикуват тази дейност, мога да посоча Гърция. Тя е една от страните, единствената в съседство до нас, която има развита такава дейност, и парадоксално за климата на Гърция, има много силна инициатива тези ферми да се подпомагат със субсидии от страна на правителството. Те са десетки, но броят им намалява, не защото има кой знае каква кампания за забрана, а защото няма търсене, от една страна. Самите производителите фалират, тъй като основният потребител на тези продукти в Гърция бяха руските туристи. Заради войната те прекратиха посещенията си и фермите се повлияха. Случаите на Ковид във фермите за кожи в Гърция са другият проблем. Имаше много такива случаи и имаше изолирани региони, за които течеше мониторинг за тези ферми. Поради тази причина тенденцията е надолу, но тя не е само в Гърция, а в целия свят.
Смятате ли, че забраната за отглеждането на кожи е достатъчна, за да се защитят правата на животните? Ще ви дам пример с Обединено кралство. В исторически план страната е лидер в областта на защитата на правата на животните и е първата страна, която забрани отглеждането на кожи по етични причини през 2003 г. Но през 2019 г. е внесла кожи на стойност около 55 млн. паунда според Wildlife.
След този внос, през следващата година той пада драстично и през 2021 г. той е 21 млн. паунда. Вижда се, че търсенето вече не е толкова голямо, въпреки че има внос. Той не е от трети страни, а от европейски страни, които все още имат такова производство.
По отношение на забраната, тя е в две части – едната е за забрана на производство на продукти, другата е за внос. Това означава, че когато тя бъде приета, потреблението на целия Европейски съюз ще повлияе на целия свят. Има големи компании, които все още произвеждат кожени изделия, но те вече търсят други вериги за реализация извън ЕС, тъй като тенденцията тук е да се прекрати подобна дейност.
Кои мерки според Вас са наистина ефективни в тази посока?
Винаги има нужда от информационна кампания. Колкото и да са запознати, хората забравят. Това е нещо, което не е в ежедневните им теми и в момента, в който те тръгнат да си купуват яке, не гледат какъв е произходът на всяка една от материите и обръщат внимание на други качества – дали изглежда достатъчно добре, дали е меко. И те пропускат факта, че например яката на това яке е от убито животно, което е претърпяло големи страдания, за да се стигне до рафта на щанда.
Трябва да се напомня на хората, че продуктите, наречени ценни кожи, както ние ги познаваме тук, са по-скоро аксесоари към дрехите. Малко са тези, направени изцяло от кожи и те са много скъпи. Но за аксесоарите, които са малки, хората не се замислят и е хубаво да им напомняме, че те не са с особено етичен произход и в момента, в който се открехне малко повече завесата за информираност за тази ферма, болшинството от хора просто няма да купи този продукт.
Може ли да ни дадете един пример?
В България има само една ферма за норки. Бяха три преди 5 години, но две от тях затвориха. Функциониращата в момента ферма обаче няма намерение да прекратява скоро дейността си, въпреки всички усилия, които полагаме. Излязоха много данни от служители на самата ферма в какви условия се отглеждат животните. Това са едни диви животни, които не са загубили своя естествен инстинкт за свобода в дивата природа. Затворени в малки клетки през целия си живот, те просто полудяват. Не само че клетката е тясна, но практиката тук е да ги слагат по няколко в клетка, въпреки че в природата тези животни живеят индивидуално, не на групи. Кадрите от тези ферми са ужасни, стига се до канибализъм. Вижда се стереотипното поведение на животните, които непрекъснато се въртят в кръг и хапят клетката. През цялото време лапите им се докосват единствено само до решетката на клетката, няма нищо естествено в тяхното обкръжение. Те са полуводни животни и голяма част от живота си прекарват във вода.
Норките се заплождат в месеците януари-февруари, раждат се през април – май и през ноември месец се убиват за кожи. В природата едно такова животно може да живее до над 10 години, докато тук се гледат само първия сезон, докато козината им се сгъсти. Убиват се в газови камери по доста мъчителен начин, който може да се види на кадрите. Голяма част от животните страдат дълго време докато бъдат убити. Има животни, които не умират в самите камери и след това се умъртвяват.
Тези проблеми не са само в България, но и в целия Европейски съюз, въпреки високите стандарти за хуманно отношение, за които се твърди, че би следвало да има ЕС.
Къде се нарежда България спрямо останалите европейски страни?
В България няма други ферми освен тази. Забраната на последната може да се реши максимално бързо на национално ниво. У нас е напълно възможно да се случи, въпреки че сме една от последните страни, които ще приемат национални забрани.
В България има два механизма, по които може да се случи това – едното е чрез промяна в Закона за ветеринарномедицинската дейност. Това предложение сме го разработили и внесли още преди три години. Оттогава се внася във всеки следващ парламент. Следващата възможност е да се забрани по линия на околната среда. Такава забрана беше направена под формата на заповед от бившия министър на околната среда Борислав Сандов. Тази забрана бе атакувана от страна на нарковъдите и тя сега е в съда. Предстои нейното разглеждане и се надяваме тя да влезе отново в сила. В момента, в който заповедта влезе в сила, това означава, че в България няма да могат да бъдат отглеждани американски норки за кожи и тази ферма ще трябва да затвори.
Относно вноса на ценни кожи, в България почти няма такъв, защото тук не се произвеждат такива продукти. Но искам да подчертая, че става дума за сурови ценни кожи, които преди да стигнат до модните компании за изработка на палта, те трябва да бъдат обработени. Без да бъдат обработени, тези кожи са един продукт, който ще изгние и ще се развали. Обработката на козината е процес, който е в топ 5 на най-замърсяващите индустрии в света. В България такива ферми за обработка на козина няма, слава богу, но в ЕС има няколко. Суровите ценни кожи, които се произвеждат тук, се изпращат в други страни за обработка. Тук няма такъв тип производство, който е изключително опасен за околната среда. В тази сфера има и експлоатация на работниците, но тя обикновено се случва в страни от третия свят като Азия, Африка и Южна Америка. Щастливи сме, че тук няма подобно нещо.
