Петя Несторова е изпълнителен секретар към Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа. В подкаста на сайта ESGnews.bg “Планетата ни е важна” тя обясни подробно какви са тенденциите, когато става въпрос за България и трафика на хора, а също и как бизнесът може да противодейства на този сериозен проблем.
Каква е ролята на България в световен мащаб, когато става въпрос за трафик на хора – източник на жертви на трафик на хора, транзитна страна или страна на дестинация?
България продължава основно да бъде страна на произход на жертви на трафика на хора. Все повече обаче се наблюдава и друга тенденция, която не е изключение само за България. Страни, в които се наблюдава недостиг на работна река, се превръщат в страни на дестинация, в които пристигат жертви на трафик на хора от други части на света. Този тренд все още не се забелязва отчетливо в официалната статистика. Неправителствени организации и синдикати вече подават подобни тревожни сигнали. В данните на прокуратурата обаче това все още не е отразено. Националната комисия за борба с трафика на хора, която също води своя статистика, съобщава за редки случаи на чужденци в България, които са пострадали от трафик на хора. Друг интересен пункт е, че в официалната статистика, броят на жените и мъжете, жертви на трафика на хора, вече почти се изравнява. Тенденцията е интересна, защото в продължения на десетилетия, България беше страна на произход на трафик на хора към държави от Западна Европа – предимно жени и момичета с цел сексуална експлоатация. Сега обаче се забелязва трафик на хора, чийто жертви са мъже и момчета, главно с цел трудова експлоатация, но тя също може да бъде и сексуална, заради престъпни действия или с цел просия. Преди имаше тенденция за трафик на бременни жени с цел продажба на деца, но тя в момента се наблюдава по-малко. Съдейки по статистиката обаче може да кажем, че този тренд е пресечен, което е доказателство за добрата работа на органите в България и в страните, към които са били насочвани жертвите. Като заключение основната нова тенденция е, че в България вече пристигат хора, които могат да бъдат квалифицирани като жертви на трафик на хора.
Как може бизнесът да противодейства на борбата с трафика на хора?
Бизнесът има много важна роля – той е този, който наема в своите вериги на доставки много хора и понякога от много различни държави. Вече е прието, че бизнесът има отговорност да действа с надлежна проверка и да предприема мерки срещу всички практики, които могат да нарушават правата на работещите. Задължение на фирмите е да проверят обстойно как и по какъв начин се наемат хора по цялата верига на доставки. Това е нещо, което в Западна Европа вече е предмет на законодателство. Например в германия и Франция има закони, по силата на които по-големите бизнеси трябва да следят във всички свои операции дали има някакви рискове за експлоатация на хора. Наскоро проведохме в София една конференция с Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа именно, за да говорим как може да се засили ролята на бизнеса и на финансовите институции в борбата с трафика на хора. Имам чувството, че в България този аспект е все още в начален етап. Има няколко неправителствени организации, които са много активни, които присъстваха на конференцията. Надявам се да сме сложили началото на нещо добро, което да продължим да развиваме.
Какво още може да чуете в разговора с Петя Несторова:
- Какви са най-сериозните препоръки към България в областта на борбата с трафика на хора?
- Как се е променил трафикът на хора от началото на войната в Украйна?
- Засяга ли трафикът на хора вече не само нискообразовани и неквалифицирани хора?
- Докъде се разгръща „съвременното робство“?
