Симеон Матев е синоптик и климатолог, гл. ас. д-р от Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. В подкаста на ESGnews.bg “Планетата ни е важна”, си поговорихме с него за климатичните промени и прогнозите за следващите няколко години, за предизвикателствата, свързани с тях, както и за най-ефективните стратегии за намаляване на негативното въздействие.
Какви са основните тенденции в изменението на климата, които се наблюдават в момента?
Климатът не е нещо, което се случва от днес за утре. Ако го поставим на времевата линия на историята на Земята, днешният ден е просто един косъм от една линия, дълга няколко метра. Земята ни е на 4,5 млрд. години според повечето достоверни източници. Поради тази причина нашата планета е претърпяла в своята геоложка история периоди със студен и с топъл климат. Съвременният климат е просто една малка част от тази еволюция на нашата планета.
Повишението на температурите за последните 30 години средно е около градус и две – три десети. Зад това се крият много големи локални различия. В полярните области например, температурата се е повишила с 5-6, дори и 8 градуса за 30 години. Има места в екваториалните райони, в които има известно, но неголямо понижение на температурите. Когато се сумира всичко това, показва, че средната температура на Земята се е повишила с градус и две – три десети.
Какви са потенциалните последици от изменението на климата за човечеството и екосистемите?
Последиците са от най-различно естество. Ако разгледаме последиците сред природата, ще видим, че условията, които предоставят развитието на известни видове, се променят и това води до стрес. Едни видове изчезват, други се заселват на места, на които никога не са били. Насекоми, които са вредни за населението например, досега са имали едни местообитания, но поради промяна в условията, те разширяват зоната си и хората започват да страдат от това. Последиците са комплексни.
Климатът е част от т.н. климатична система. В нея са включени освен атмосферата, още четири сфери – хидросферата, криосферата (ледената обвивка), литосферата (твърдата обвивка) и биосферата, в която участваме и ние. Всички те са взаимосвързани и между тях съществуват прави и обратни връзки. Когато настъпи промяна в една от тези сфери, това води до промяна и в останалите сфери. Колкото по-голяма е промяната, толкова по-голям ще бъде ефектът в другите сфери.
Какви температурни амплитуди можем да очакваме в Европа през следващите няколко години?
Чисто статистически амплитудите запазват своите нива. Проблемът не е толкова тяхното ненормално случване, а че се наблюдават явления, които не са характерни за тази част от годината или за дадено място. Ще дам пример с нашата страна – ноември месец бе по-топъл от обичайното в началото и това спомогна за развитието на мощни процеси в атмосферата, които доведоха до образуване на смерч или торнадо в Североизточна България и то не едно, а две. Първо, необичайното е, че са две и второ, че се случват през ноември, когато е необичайно време за това явление. Също така нашата страна не е от най-благоприятстващите места за образуване на торнадо. Ето до какво могат да доведат промените, които се случват.
Има безброй други такива примери. През последните 3-4 години в Гърция вали повече сняг отколкото в България. Тези валежи не са масови, но през пролетта на 2022 г. Атина имаше 22 см снежна покривка. На полярния кръг вече се наблюдават гръмотевични бури. В Южна Африка има снежни виелици и миналата година имаше няколко пъти. Тези неща са необичайни, а бъдещето предполага все повече на брой необичайни явления на места, на които не трябва да ги наблюдаваме.
Според данните на Коперник януари бе най-топлият месец до момента. Февруари след това също стана най-топлият.
Всеки изминал месец става по-топъл от предходния. Дори и най-големите скептици би следвало да се замислят, че се случва нещо необичайно. По-голямата част от климатолозите са се обеднили около идеята, че в момента Земята получава повече топлина отколкото изразходва и това се дължи на факта, че парниковият ефект, онова невидимо одеяло, което обгръща земята, е станало по-дебело и не успява да пропусне количеството енергия, която се е събрала през последните години и тя остава на нашата планета. По този начин ние се затопляме. Има и физични и антропогенни причини за удебеляване на това одеяло.
В момента се набляга повече на антропогенните причини. Според Европейската агенция за климата, IPCC панела и други организации, човешката дейност е отговорна за по-голямата част от това затопляне. Ние, с нашата дейност, правим всичко това, за да живеем по-добре. За да живеем по-лесно, ние изразходваме ресурси, складирани в недрата на нашата планета милиони години. Тези ресурси съдържат в себе си парникови газове и когато ги изгаряме, те отиват в одеялото отгоре и то става по-дебело и топлината не може да излезе.
Какви са най-големите предизвикателства за справяне с изменението на климата в настоящия момент?
Винаги пред човечеството стои някакво предизвикателство. Края на 80-те години на миналия век пред човечеството стоеше друга дилема, свързана с озоновия слой и с предвещавания тогава край на нефтената индустрия. Очакваше се, че залежите от нефт тогава ще бъдат изчерпани в началото на новото столетие, тоест 2000 година ние нямаме да имаме нефт. Тогава казаха, че има залежи само за 28-30 години. Това, което тогава се очакваше, не се случи по няколко причини. Най-важната е, че човек се развива и научно -техническият прогрес на човечеството предоставя възможности за ползване на залежи, които тогава не са били известни.
Повечето колеги се обединяват около идеята, че за да се намали натискът в атмосферата, трябва да намалим използването на изкопаемите горива. Европа доста е напреднала в това отношение, но какво правим с останалата част на света. Най-големите замърсители са Китай, Индия, САЩ и други. Това, което прави Европа, ако не се разпростре по целия свят, трудно би имало ефект. Но дори и да се случи, процесите на Земята са толкова инертни и бавни, че това няма да има незабавен ефект. Ако в момента изключим всичко и не черпим нищо, затоплянето ще продължи по инерционен път поне още няколко години. Това не означава, че не трябва да правим нищо. Всички тези иновации, които се измислят, както и воденето на по-ефективен начин на живот, със сигурност ще помогнат. И тук е голямото предизвикателство – от една страна да живеем още по-добре, а от друга да употребяваме по-малко ресурси. Който постигне този баланс, ще има повече успех от този, който се опитва със сила да наложи някакви мерки, които иска да наложи.
Прилагането на мерки, които не са добре проучени, могат да имат обратен ефект. Миналата година от Коперник потвърдиха, че 2023 г. е най-топлата година изобщо. Причините за тази топлина са от една страна Ел Ниньо, изригването на вулкана Тонга през 2022 г., но водната пара от него имаше по-голям ефект през 2023 г., и антропогенният фактор, който си остава постоянен. Това, което мен много ме стресира, бе че на 1 март 2022 г. всички кораби по света бяха задължени да се движат на нов вид гориво, с което в атмосферата се бълват по-малко количество аерозоли, които са причина за образуването на облаци. Това доведе до изчистване на облаците и повече слънчева енергия на тези места, което повиши температурата по тези места и имахме обратен ефект. Всички мерки трябва да бъдат много добре съобразени с естеството на природата, а то все още не е изучено достатъчно добре.
Целия разговор с климатолога Симеон Матев чуйте в звуковия файл!
