ESG News

Напът сме да преминем пет катастрофални климатични повратни точки

Това сочи мащабно тазгодишно проучване, публикувано в списание Science

Споделяне:

Природните бедствия, за които чуваме все по-често – топенето на ледниците, отслабване или спиране на океанските течения, загуба на биоразнообразието и т.н., са следствия от изменението на климата, причинено от негативното въздействие на човечеството върху околната среда. Тези бедствия не само се влошават и зачестяват, но и имат своите повратни точки – своеобразни граници, носещи след себе си необратими промени.

Какво означава необратима промяна?

В природата всяка екосистема поддържа динамично равновесие, според което малките смущения в системата биват саморегулирани и балансирани от самата система, за да поддържа относително постоянна среда (хомеостаза). Процесът, при който системата успява сама да намали промените, за да се върне към нормалното си състояние, се нарича цикъл на негативната обратна връзка (negative feedback loop).

Пример за това е естествената регулация на количеството хищници и плячка – когато популацията на плячката се увеличи, това означава повече храна за хищниците, което ще доведе да увеличение в популацията на хищниците, което от своя страна ще причини по-голяма консумация и респективно намаляване на плячката, водейки след себе си естествено намаляване и в броя на хищниците до възстановяване на равновесието в системата.

Кога преминаваме повратна точка?

Когато смущението в системата стане твърде голямо и предизвика преминаване на повратна точка, след която системата не може вече да се върне в предходното състояние на баланс и се случва процес на увеличаване и подсилване на промените. Той се нарича цикъл на позитивната обратна връзка (positive feedback loop), при който системата не може да се саморегулира и възстанови по същия начин, а вече засилените промени стават перманентни. Така тя преминава в нова фаза, в която естественото състояние на динамично равновесие е променено кардинално. Системата започва регулация в нов цикъл, т.е. установява ново естествено състояние.

Дори и смущението да изчезне, щом веднъж е премината повратната точка, процесът е необратим. Такова смущение може да бъде повишаването на температурата (както е случаят с глобалното затопляне), което след определени граници задейства нов цикъл на обратна връзка и променя завинаги системата.

Пример за цикъл на позитивна обратна връзка е топенето на ледовете, причинено от повишаването на температурите, които водят до повече топене. Ледената и снежната повърхност отразява слънчевата радиация и връща 90% от нея в космоса. Колкото повече се топят тези повърхности, толкова повече се откриват тъмните суша и океан, които абсорбират по-голямо количество топлина и повишават температурите. Това причинява по-усилено топене на ледниците, което увеличава и количеството слънчева радиация, която остава на земята. Тези процеси взаимно се ускоряват и усилват, което води до неизбежното преминаване на повратни точки, след които настъпилите промени са непоправими.

Снимка: Unsplash

Опасните повратни точки

Актуализирано научно изследване върху ефектите от климатичните промени беше публикувано на 9 септември в списание Science. Според него светът е на ръба на пет „катастрофални“ повратни точки в следствие от причинената от човешкото въздействие климатичната криза. Тези опасни повратни точки може и да са преминати вече, тъй като сме достигнали до повишаване на глобалните температури с 1,1 градуса по Целзий.

Като ефекта на доминото това покачване на температурите предизвиква рекордното топене на ледовете на Гренландия, водещо до огромно покачване на морското равнище, което от своя страна спира северноатлантическото ключово течение. Нарушава се балансът на валежите, от който зависи животът и прехраната на милиарди хора – докато на едни места има продължителна суша, на други вали изобилно и стават големи наводнения.

Процесите вече са задействани

Дори само минималното очаквано покачване на температурите от 1,5 градуса по Целзий, заложено като цел в Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне, прави четири от петте възможни повратни точки напълно вероятни, сочи анализът. Освен това в рамките на това минимално покачване стават възможни още пет повратни точки, сред които промени в обширните северни гори и загуба на почти всички планински ледници.

Учените откриват доказателства за общо 16 повратни точки, за шест от които се изисква покачване на температурите с поне 2 градуса по Целзий, за да бъдат задействани. Преминаването на повратните точки може да отнеме от години до векове.

„Земята може да е напуснала „безопасното“ си климатично състояние след глобалното затопляне над 1°C“, посочват изследователите, допълвайки, че цялата човешка цивилизация се е развила при температури под това ниво.

Каскади от опасни последствия

В една затворена система като Земята явленията и процесите са взаимосвързани и преминаването на една повратна точка често се случва да задейства други, създавайки каскади. Тъй като това твърдение все още се проучва и не е включено в изводите от изследването, анализът всъщност може да се окаже, че ни представя само сценариите с минимално ниво на опасност.

Илюстрация: SCIENCE, 9 Sep 2022, Vol 377, Issue 6611

Илюстрацията е обяснена от изследователите:

„Местоположението на климатичните преобръщащи елементи в криосферата (синьо), биосферата (зелено) и океан/атмосфера (оранжево) и нивата на глобално затопляне, при които вероятно ще се задействат техните повратни точки. Маркерите за локация са оцветени според нашата централна оценка на прага на глобалното затопляне, която е под 2°C, т.е. в диапазона на Парижкото споразумение (светло оранжево, кръгове); между 2 и 4°C, т.е. достъпни с настоящите правила (оранжево, диаманти); и 4°C и повече (червено, триъгълници).“

Според анализа четирите необратими последствия, които да очакваме при повишаване на температурите до 1,5°C са срутване на ледената покривка на Гренландия, срутване на ледената покривка на Западна Антарктика, загиването на тропическия коралов риф и рязко стопяване на пермафроста, а до 2°C – загуба на лед в Баренцово море, спиране на Лабрадорско морско течение и загуба на планински ледници.

Всички тези катастрофални събития е напълно вероятно да се случат в температурните граници, заложени от Парижкото споразумение. Отвъд тези граници или при повишаване над 2°C, но под 4°C, повратните точки, които ще бъдат преминати, са: изместване на мусона в Западна Африка, срутване на източен антарктически ледник, измиране на тропическите гори на Амазонка, колапс на северния пермафрост.

Снимка: Unsplash

В неотдавнашен доклад на Междуправителствения панел по изменение на климата се казва, че рискът от задействане на повратни точки на климата става висок при 2°C на глобално нагряване.

Какво казват учените?

Колкото и плашещи да са откритията на учените, те самите не губят надежда и подтикват към засилване на мерките за намаляване на последиците от глобалното затопляне.

Проф. Йохан Рокстрьом, директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, който беше част от изследователския екип, каза: „Светът върви към 2-3°C глобално затопляне. Това насочва Земята към преминаване на множество опасни повратни точки, които ще бъдат пагубни за хората по света. За да поддържаме условията за живот на Земята и да дадем възможност за стабилни общества, трябва да направим всичко възможно, за да предотвратим преминаването на повратните точки.“

Д-р Дейвид Армстронг МакКей от Университета на Ексетър и водещ автор на изследването коментира резултатите: „Наистина е тревожно. Има основания за скръб, но все още има основания за надежда. (…) Проучването наистина обяснява защо целта на Парижкото споразумение от 1,5°C е толкова важна и трябва да се борим за нея. (…) Не казваме това, защото вероятно ще достигнем някои повратни точки, всичко е загубено и играта е свършила. Всяка част от градуса, която спираме над 1,5°C, намалява вероятността да преминем повече повратни точки.“

Мащабно, но непълно

Учените, участващи в изследването, анализират и оценяват повече от 200 предишни проучвания на минали повратни точки, наблюдения на климата и проучвания за моделиране. Но дори този мащабен труд не взема предвид всички фактори, които влияят върху преминаването на повратните точки всички. Например оценката на повратната точка на Амазонка не включва ефектите от обезлесяването. „Комбинацията от затоплянето и обезлесяването може да доведе до това много по-рано“, споделя Армстронг МакКей.

Снимка: Unsplash

Проф. Тим Лентън а Университетът на Ексетър, съавтор на анализа, каза: „Откакто за първи път оцених повратните точки през 2008 г., списъкът се разрасна и оценката ни за риска, който представляват, се увеличи драстично. (…) Нашата нова работа предоставя убедителни доказателства, че светът трябва радикално да ускори декарбонизацията на икономиката. За да постигнем това, трябва да задействаме положителни социални повратни точки.“

Представеното дотук е само бегла част от причинно-следствените връзки, които можем да проследим в комплексността на нашата планета. Остава ни да бъдем смели в решенията си и да действаме, за да защитим сигурността на своя дом. Бъдещето ни е в нашите ръце.

Запишете се за нашия бюлетин

Споделяне

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ