Производството на „култивирано месо“ може да намали емисиите в глобален мащаб с около 17 % за производството на пилешко и до 92 % за говеждо месо, показва изследване на Good Food Institute (GFI), цитирано от The Guardian. За тази цел група от клетките на добитъка се отглеждат в лаборатория, за да се създаде това, което е известно като „култивирано месо” – продукт, представян като много по-щадящ климата, при който не се налага убиване на животните.
Безвредна проба от едно прасе може да произведе много милиони тонове продукт, без да се налага да отглеждаме и убиваме животно всеки път“, посочва Ейтан Фишър, основател на компанията Mission Barns, производител на „култивирано месо“. Тази индустрия определено ще трансформира нашата хранителна система, тъй като хората се насочват към консумация на тези видове продукти”, казва още той.
Mission Barns e една от близо 80 стартиращи компании, базирани около района на залива на Сан Франциско, които се борят за позиция в хранителната индустрия. Тенденцията се наблюдава след като една от тях, Upside Food, стана първата в страната, получила одобрение от Администрацията по храните и лекарствата (FDA) през ноември. Това е решаваща стъпка за разрешаване на продажбата на „култивирано месо“ в САЩ.
Над 2 милиарда долара са инвестирани в сектора от 2020 г. насам, а много от стартиращите предприятия не чакат регулаторно одобрение, преди да построят съоръжения. През декември компанията Believer Meats, инвестира 123 милиона долара в Северна Каролина. Очаква се това да е най-голямото съоръжение за „култивирано месо“ в света, което ще произвежда 10 000 тона продукт, след като започне да функционира.
Производствен процес
Междувременно огромни площи земя, голяма част от които обезлесени за паша и уязвими към огнища на зоонози, могат да бъдат освободени, ако вместо това месото се произвежда в съоръжения за тази цел. Консумацията на продукт, в който не се съдържат обилни количества антибиотици, също е по-привлекателна за обществото, според изследванията на компанията.
Производственият процес е по-ефективен, имате значително по-малко фуражен материал, за да извлечете същото количество калории и имате огромна възможност да възстановите екосистемите и да забавите загубата на биоразнообразие. Това дава шанс за смекчаване на всички тези тежки глобални предизвикателства“ , каза Шварц.
Доклад от миналата седмица дефинира нарастването на месните алтернативи на растителна основа като една от трите „супер повратни точки“, които могат да предизвикат каскада от декарбонизация в глобалната икономика, наред със стимулирането на електрическите превозни средства и зелените торове. Установено е, че 20% пазарен дял до 2035 г. би означавало, че 400-800 милиона хектара земя вече няма да са необходими за добитък и фураж, което се равнява на 7-15% от земеделската земя в света днес, се изчислява в доклада.
Секторът за „култивирано месо“ ще се разраства
Досега култивираното месо се продаваше само в Сингапур, където компанията Eat Just, получи зелена светлина да продава пилешки гърди през 2020 г. Но „светът преживява хранителна революция“, според FDA, с възхода на „култивираното месо“, което обещава да намали вредните емисии на месната промишленост и да щади добитъка, който е ощетен от фабричното земеделие.
Знаем, че не можем наистина да постигнем целите в Парижкото споразумение за климата, без да се заемем с консумацията на месо, и смятаме, че алтернативните протеини са най-добрият начин да се справим с това“, каза Елиът Суорц, водещ учен по „култивирано месо“ в Good Food Institute (GFI ).
Според него култивираното месо, растителни алтернативи „Невъзможни бургери“ или просто отказ от месото спомагат за смекчаване на въздействието на катастрофалния глобален апетит към продукта. Отглеждането и клането на добитък е отговорно за повече от половината от замърсяването с вредни емисии в целия хранителен сектор, който се оценява на около една трета от общите глобални емисии.
Култивираното месо – предизвикателства
САЩ е най-големият производител на говеждо и пилешко месо в света и вторият по големина производител на свинско месо. Това е страна, в която яденето на месо е дълбоко вкоренено поради утвърден навик или липсата на достъпни алтернативи .Изчислено е, че американецът изяжда повече от 118 кг месо всяка година средно, цифра, която изглежда нараства.
Целта на Mission Barns е да осигури алтернатива за американците и да разполага с по-голям асортимент от бекон, кюфтета и колбаси. Алтернативите на растителна основа се доближават до истинския им вкус според основателя на Mission Barns Ейтан Фишър. Според него „култивирано месо“ е най-добрият вариант за хората, които не искат да го откажат от вкуса на месото.
Много от нововъзникващите предприятия за „култивирано месо“ продават отгледана в лаборатория сьомга за суши, червен тон, или гъши дроб. Mission Barns e една от компаниите, които отглежда животинска мазнина, вместо мускули и тъкани. Мазнината, към която са добавени протеини и подправки, се създава чрез отглеждане на клетки в здрави биореактори, които възпроизвеждат растежа на животните.
Използването на култиватори, които се използват от биофармацевтичната индустрия за производството на лекарства, представлява проблем за култивираното месо, тъй като те по-често създават малки партиди на висока цена. Хранителната промишленост изисква това уравнение да бъде обърнато.
Високата цена е най-голямото предизвикателство
Създаването на бургер, отгледан в лаборатория, струва 300 000 долара през 2013 г. и въпреки че има прогрес, цената все още е пречка за бързото мащабиране на производството, за да се конкурира с традиционната месна индустрия в краткосрочен план. Eat Just предлага пилешки хапки, за които се прогнозираше, че през 2019 г. ще струват 50 долара, но цените още не са паднали.
Производството също може да бъде предизвикателство, тъй като отглеждането на месо трябва да възпроизведе нагряването и охлаждането на животно, което изисква работа с възобновяема енергийна мрежа, за да се избегне наличието на емисии.
Отвъд практическите пречки, появата на „култивирано месо“ повдига още въпроси: Ще види ли обществото смисъл да премине към този продукт? Това променя ли концепцията за етичната консумация? Таргет потребителите за култивираното месо може да са тези, които го консумират веднъж на ден, за да им помогне да преминат към по-екологичен вариант. Въпреки това появата на лабораторно месо, поставя философски въпроси за вегетарианците. Ако вегетарианството е поради хуманно отношение към животните или с мисъл за природата, какво се случва когато тези проблеми бъдат премахнати? Колко си струва да си вегетарианец за тези ценности, отвъд самото ядене на месо?
