На COP27 световните лидери обсъждат какви конкретни действия да предприемат срещу заплахата от изменението на климата, тъй като въздействието става все по-осезаемо, съобщава Euronews Green. Климатичните промени нанасят щети в световен мащаб, a само на ЕС екстремните природни явления са стрували над 145 милиарда евро през последното десетилетие.
Между 1980 и 2022 г. изчислените икономически загуби достигат около 500 милиарда евро. Европейската агенция по околна среда (ЕАОС) съобщава, че свързаните с климата крайности се учестяват с течение на времето. Проучването предупреждава, че изменението на климата може да доведе до по-сериозни щети, ако не се предприемат действия.
През 2020 г. икономическите загуби, породени от изменението на климата, в 21 страни от ЕС са оценени от Евростат на 12 милиарда евро. За Унгария, Кипър, Малта, Латвия, Естония и Литва липсват данни.
Загубите все по-чести
Между 1980 и 2020 г. климатичните промени довеждат до икономически загуби на обща стойност 487 милиарда евро в 27-членния. Средната годишна стойност за последните 40 години е 11.9 милиарда евро, като през 2002 г. общата загуба достига своя връх от 38.8 милиарда евро. Най-слабо икономическо въздействие е имало през 1988 г. – 1.3 милиарда евро.
Загубите са много големи и през 2017 г. (27.9 милиарда евро) заради горещите вълни, причиняващи горски пожари.
Изследването на ЕАОС разкрива, че 30-годишната плъзгаща се средна стойност на икономическите загуби, свързани с климата, отразява очевидна тенденция на нарастване. Годишното увеличение е близо 2% през последното десетилетие.
Най-силно засегнатите европейски държави
През 2020 г. Франция (4.2 милиарда евро), Италия (2.5 милиарда евро) и Германия (1.7 милиарда евро) претърпяват най-големите икономически загуби в резултат на събития, свързани с климата.
Следват ги Гърция (969 милиона евро), Белгия (377 милиона евро), Румъния (370 милиона евро), Турция (356 милиона евро) и Полша (327 милиона евро).
Какво показват данните
Сред страните, за които има данни, Германия (108 милиарда евро), Франция (99 милиарда евро) и Италия (90 милиарда евро) отново са най-потърпевши през последните 40 години. На тези три държави се падат 61% от общите загуби на ЕС за този период.
Други страни със забележителни икономически загуби са Испания (61 милиарда евро), Полша и Швейцария (16 милиарда евро), Чехия (14 милиарда евро) и Австрия (11 милиарда евро). Данните за тези държави обаче не са налични за всички години и следователно техните реални общи загуби са по-високи.
През 2020 г. свързаната с климата икономическа загуба на глава на населението в ЕС е 27 евро. На национално ниво Гърция отчита най-голяма загуба (91 евро), следвана от Франция (62 евро) и Ирландия (42 евро). С най-ниска загуба е България (0.70 евро).
Между 1980 и 2020 г. най-големите икономически загуби на глава от населението са регистрирани в Швейцария, Словения и Франция, докато най-големите загуби на национално ниво са настъпили в Швейцария, Германия и Италия.
Загубите в проучването не включват вредата, нанесена върху здравето и културното наследство. Истинските нива на щети вероятно ще бъдат значително по-високи.
Високи нива на парникови газове
През 2020 г. емисиите на парникови газове на глава от населението в ЕС варират от 0.7 тона в Швеция до 16.5 тона в Люксембург. Средната стойност за ЕС е 7 тона. Тези числа са изчислени на база общите стойности за цялата страна, които включват и промишлени, и селскостопански емисии на парникови газове.
Ирландия, Чехия, Холандия, Кипър, Естония, Белгия, Полша, Германия, Австрия, Дания и Великобритания също имат по-високи нива на емисии на парникови газове спрямо средното за ЕС през тази година.
Лек напредък
През последните години се наблюдава намаляване на емисиите в ЕС. От 11.2 тона през 1990 г. до 7 тона през 2020 г. Това се наблюдава при всички страни членки, с изключение на Латвия.
Швеция е страната, която се представя най-добре по отношение на намаляване на емисиите на парникови газове на глава от населението. Там свиването е с 83% между 1990 и 2020 г., следвана от Естония (59%) и Румъния. Кипър (5%) и Австрия (7%) са постигнали най-малък напредък. Латвия (13%) е единствената страна в ЕС, в която емисиите на парникови газове на глава от населението са се увеличили.
В Турция, страна кандидатка за членство в ЕС, емисиите на глава от населението са скочили с 97%. Въпреки това тя отчита по-ниски емисии през 2020 г. от средното за ЕС – само 5.7 тона.
Исландия има най-високото ниво на емисии на парникови газове на глава от населението – средно 38 тона през 2020 г.
