Глобалното затопляне е световен проблем и има широк консенсус сред учените и глобалните лидери относно спешността на ситуацията и необходимостта потреблението на въглеродни горива да бъде намалено. Но въпреки това заложените цели не се постигат и това се видя ясно по време на COP27. Има все повече доказателствата, че сме далеч от пътя към повратната точка при климата, пише The Guardian.
негативният процес така е напреднал, че според някои учени заложеното намаляване на въглеродните емисии не е достатъчно. Според тях е необходима мярка, включваща геоинженерството. Арктика, според последните изследвания на норвежките учени, се затопля четири пъти по-бързо от останалата част от планетата и губи още по-бързо ледено покритие.
Две решения на проблема
Неотдавна предложения за геоинженерство на климата на полюсите бяха обект на внимание и теоретично моделиране. Стратсоферното аерозолно инжектиране включва освобождаване на серен диоксид в стратосферата, за да се събере около полюсите. Резултатът ще наподобява ефектът от облаците пепел от вулкани, които достигат голяма надморска височина и отразяват слънчевата светлина, намалявайки температурите на Земята. Критиката е, че серният диоксид предизвиква киселинни дъждове, астма и хроничен бронхит. Същевременно е вреден за околната среда и е неясно какви са неговите дългосрочни ефекти. Експериментите са твърде ограничени, за да бъдат предложени окончателни отговори.
Трудно ми е да кажа дали съм за или против стратосферното аерозолно инжектиране, защото ми е трудно дори да разбера за какво давам мнение. Ефектите ще варират в зависимост от това колко аерозолно инжектиране е направено, къде, кога и какъв материал е използван”, коментира Бен Кравиц, атмосферен учен в Тихоокеанската северозападна национална лаборатория.
Той казва, че трябва да се установят ефектите (като промени в температурата, валежите и т.н.) и въздействието (като сигурност на храните и водата). И тогава всички данни да се сравнят с това, което би се случило при изменението на климата без стратосферното аерозолно инжектиране.
Има и загриженост относно политиката на геоинженерството, особено по отношение на коренното население в Арктическия регион. Една група учени твърдят, че слънчевото геоинженерство в планетарен мащаб не е управляемо в глобално приобщаващ и справедлив начин в рамките на настоящата международна политическа система”, казва ще Бен Кравиц.
Уейк Смит, преподавател в Йейл, анализира финансовите и логистични последици от внедряването на аерозолни инжекции. Той открива, че разходите се оценяват на 11 милиарда долара годишно – част от тях са за справяне с щетите, причинени от изменението на климата.
Ще са необходими 175 000 полета годишно, за да се освободи необходимият облак от микроскопични частици серен диоксид. А масивната мобилизация би позволила на милиони тонове въглероден диоксид да попаднат в атмосферата. Смит посочва, че временната мярка лекува симптомите, но не и основното заболяване.
На теория частиците серен диоксид трябва да се утаят над полюсите, но на практика, това не е сигурно. Това е една от причините изсветляването на облаците да бъде предложено като по-малко рискова и по-жизнеспособна опция.
Мултидисциплинарният екип има три основни цели: да намали емисиите на въглероден диоксид, да премахне излишните парникови газове от атмосферата и да замрази отново повредените части от климатичната система” казва Сър Дейвид Кинг, основател на Центъра за възстановяване на климата в Кеймбридж (CCRC).
CCRC подкрепя изследването на изсветляването на облаците, което Кинг настоява, че не е геоинженерство. „Запазваме фразата геоинженерство за поставяне на сулфати в стратосферата“, обяснява той. Въпреки че подкрепя експерименти със сулфати в малък мащаб, той вярва, че трябва да има мораториум върху „мащабното“ им използване в стратосферата. Избелването на морските облаци, според него, не е геоинженерство, а биомимикрия – средство за имитиране на естествен процес в огромен мащаб.
Науката е ясна на теория
Изсветляването на морските облаци е обещаващо, но все още има много изследвания, които трябва да го докажат.”
Бен Кравиц, атмосферен учен.
Облаците, образувани над океаните, се изграждат около солени кристали, останали след изпаряването на капчици морски пръски. Кристалите варират по размер – ако са в по-малкия край на спектъра, тогава облаците се образуват от множество малки капчици. Те изглеждат по-бели от тези, съставени от по-големи капчици, и отразяват повече слънчева светлина. Идеята е да се избелят облаците чрез създаване на морски пръски с флотилия от лодки, въоръжени с помпи и дюзи.
След като бъде доказано, че всичко работи и функционира и няма вредни ефекти, ще трябва да имаме 500 до 1000 океански кораба, разположени около Северния ледовит океан“, посочва Кинг.
Той е на мнение, че изсветляването на морските облаци е обещаващо, но все още има много изследвания, които трябва да бъдат направени. Взаимодействията между аерозоли и облаци са най-големият източник на несигурност в науката за климата в момента. Процедурата, ако се проведе, ще бъде ограничена до Арктика и няма да се повтаря в Антарктика, казва Кравиц.
Северният полюс е океан, заобиколен от суша, а Южният полюс е суша, заобиколена от океан. Така че топенето на ледената покривка на Западна Антарктика, което изглежда доста опасно, се случва поради топлата морска вода, минаваща между земята, върху която се намира ледът, и самия лед”, обяснява Кинг.
Проблемът там е изключително труден за управление. Случващото се в Антарктика със затоплянето на океаните е пряко свързано със случващото се в Арктика. Той се позовава на атлантическата меридионална преобръщаща се циркулация, част от системата, в която циркулира студена вода и за която се смята, че е отслабена от изменението на климата и сама по себе си може да достигне повратна точка. За да се направят необходимите тестове и експерименти, са необходими споразумения от местните общности, което е част от плана на CCRC. Изисква се единство, широкомащабно набиране на средства и договорена система на международно управление.
Колко време е нужно за стартира процесът?
Мразя да го казвам“, предупреждава той, „но като цяло може да минат седем години, преди да започнем да работим в подобен мащаб.“
Екипът му работи много усилено, за да получи одобрение от потенциално засегнати хора, включително инуитите и саамите. Но получаването на първите необходими средства, които той оценява на „няколко милиарда паунда“, ще отнеме най-много време. Плавателните съдове ще бъдат дистанционно управлявани и ще работят със слънчева енергия и движението на морската вода и вятъра.
Увеличаването до 500 или 1000 кораба ще струва от порядъка на 30 до 40 милиарда паунда. След като построим няколко кораба, всичко ще стане много по-евтино. Текущите разходи може да са 10 милиарда паунда годишно. Но сравнете това със загубите и щетите от това, че Арктика продължава да се затопля със сегашната си скорост“, казва Кинг.
Без намеса топенето на ледената шапка на Гренландия е необратимо, което в крайна сметка ще доведе до средно глобално покачване на морското равнище със седем метра. Това не е единственият проблем. Има огромно количество метан, съхраняван във вечната замръзналост на сушата в Арктическия регион, който започва да се освобождава заради покачващите се температури в Сибир.
Ако бъде изпуснат в атмосферата за период от 20 години, глобалните температури ще се повишат с пет до осем градуса по Целзий“, казва Кинг.
CCRC преговаря с редица правителства, най-вече с Холандия, която, предвид рекултивираната си земя и ниско разположена територия, е особено засегната от покачващите се морски нива. Малко държави с брегови линии са имунизирани срещу рисковете, включително Обединеното кралство.
Изсветляването на облаците или насищането на стратосферата със серен диоксид звучи като научна фантастика за отговор на нашата въглеродна зависимост. Като се има предвид неотложността на ситуацията и липсата на ефективно глобално лидерство за справяне с нея, изглежда разумно поне да се тества ефикасността на тези временни мерки.
