Екстремните климатични условия (като суша, наводнения, урагани и замърсяване на въздуха), резултат от неустойчивата човешка дейност, затрудняват изхранването, като пряко повлияват на земеделието. Освен това водят до намаляване на биоразнообразието, разрушаване местообитанията на хора и животни и принудителни миграции.
Негативните последици тепърва ще се увеличават със задълбочаване на климатичната криза, като най-засегнати ще бъдат хората от развиващите се страни. Тъй като такива региони имат слабо развита здравна инфраструктура, те ще бъдат и най-малко способни да се справят със зачестяващите бедствия без външна помощ.
Според Световната здравна организация (WHO) между 2030 г. и 2050 г. се очаква изменението на климата да причини приблизително 250 000 допълнителни смъртни случая годишно от недохранване, малария, диария и топлинен стрес. Преките щети върху здравето до 2030 г. ще стигнат между два и четири милиарда щатски долара, като в това число не се включват разходите за определящи здравето сектори като селското стопанство, водоснабдяването и канализацията.
Как се отразява на здравето?
Намаляването на емисиите парникови газове чрез избора на устойчив транспорт, възобновяеми енергийни източници и екологични храни директно рефлектира върху изменението на климата, като може да го забави и да предотврати големи катаклизми.
Това несъмнено ще се отрази и върху здравето на хората. Например само замърсяването на въздуха е отговорно за смъртта на 7 милиона души годишно (по данни на WHO). Редуцирането на парниковите емисии ще подобри качеството на въздуха, а от там и качеството на живот и здравословното състояние на населението.
Междуправителственият панел по изменението на климата (IPCC) обяви, че ако се ограничи повишаването на глобалната температура до 1.5°C, могат да се предотвратят милиони смъртни случаи, както и катастрофалните последствия върху здравето. Специалистите смятат, че затопляне над тази граница дори и с една десета ще се отрази сериозно на здравето и живота на хората.
Напредъкът в глобалното здравеопазване и развитието през последните петдесет години, както и усилията за намаляване на бедността и неравенството са застрашени от нарастващата климатична криза. Всяка година здравословните сътресения са причина за обедняването на около 100 милиона души, като ефектът от климатичната криза повишава тази тенденция.
Климатичното изменение повлиява пряко или косвено здравословното състояние на населението по множество начини – горещините, бурите и наводненията водят до наранявания, болести и смърт, но също и до недостиг на храна и питейна вода, появяват се нови болести и се увеличават проблемите с психичното здраве. Всички тези негативни последствия засягат най-вече уязвимите групи – бедните общности, мигрантите, възрастните хора и децата.
Решаващи действия
Въздействието върху здравето на населението се определя от издръжливостта му на промените – от неговата степен на устойчивост и адаптивност. В дългосрочен план промените, които ще предприемем към устойчиво развитие за ограничаване на глобалното затопляне, за да се избегне преминаването на необратими повратни точки, ще бъдат от решаващо значение за благосъстоянието на хората и екосистемата, от която сме част.
