Пред едноетажния кирпичен дом на Вал Литъл близо до центъра на град Тусон, в южната част на Аризона, на поляната стои малък, но горд знак: „Тази къща събира дъждовна вода“. На всеки два месеца 68-годишнатa жена се изкачва по къса стълба и чисти листата от улуците на дома си. „Те винаги запушват малката дупка, през която минава водата“, разказва тя пред BBC.
Водосточната тръба насочва дъждовната вода, която пада на покрива ѝ, в пластмасова цистерна с обем 4900 литра, в задния ѝ двор. Тя има две от тях, а в края на септември и двете са почти пълни.
Никога не съм виждалa резервоарите си по-малко от наполовина пълни“, добавя Литъл, която пoлива със събраната дъждовна вода зеленчуковата си градина и също така я използва за готвене, пиене и напояване на своите плодове и дървета извън сезона на мусоните.
Повече за практиката
Вече 15 години хиляди жители на Тусон, предимно пресъхнал пустинен град, в който падат едва 30 см дъжд средногодишно, събират дъждовна вода, за да задоволяват някои от нуждите на домакинството си.
Заради бързо намаляващите запаси от прясна вода в Западна Америка, експертите твърдят, че практиката в Тусон съдържа ценни уроци за това как един град може да балансира водния бюджет и да увеличи устойчивостта.
Тусон е наистина успешен пример за това как събирането на дъждовна вода може да се използва за укрепване на съществуващите доставки и облекчаване на търсенето в системата, без да се изгражда нова инфраструктура“, казва Паула Рандолф, директор в Центъра за политика за земята и водата към Института за поземлена политика на Линкълн. „Тук има какво да научите.“
Изчерпващи се ресурси
Подобно на много градове в Западна Америка, общинското водоснабдяване на Тусон зависи от два източника. Първият е повърхностна вода, изпомпвана от река Колорадо чрез проекта Централна Аризона, масивна 540-километрова система от канали и тръбопроводи, която доставя вода до централна и южна Аризона. Вторият е подпочвена вода, извличана от подлежащия водоносен хоризонт.
Река Колорадо поддържа 40 милиона души и четири милиона акра земеделска земя в седем щата в югозападната част на Америка и два щата в северните райони на Мексико. Ресурсът обаче е все по-натоварен. Десетилетия прекомерна употреба и сушата продължила 1200 години чувствително изразходват водния път и резервоарите, които захранва. Миналата година за първи път правителството на САЩ обяви недостатъчни количества в реката, което наложи ограничения в целия регион.
В проучване от 2021 г. учени от Геоложкия институт на САЩ установяват, че реката може да загуби почти една трета от оттока си през следващите 30 години. Изменението на климата може да доведе до намаляване на снежната покривка в изворите и да доведе до по-високи температури. Това допълнително намалява важния ресурс.
Смяна на парадигмата
Сухият период през лятото на 1974 г. подложи Тусон на невиждан недостиг на вода. Един следобед, по време на пиковото търсене, градът има толкова малко вода, че водоснабдителната компания на града не успява да предостави битови услуги или адекватна противопожарна защита. Тогава подпочвените води са основен източник.
Вследствие на това се инициира програма, която се прилага наред с други мерки. Те представляват кодекси, по силата на които новите сгради да имат озеленяване, което се нуждае от малко или никакво напояване и система за ценообразуване на водата, която повишава цените за потребителите с висока консумация. И двете са в сила днес.
Освен ограничаване на търсенето, остава предизвикателството да се увеличи предлагането от други източници. Една ключова практика – събирането на дъждовна вода – ще отнеме още около трийсет години, за да се наложи в Тусон.
Първата стъпка
Брад Ланкастър започва с култивиране на задния си двор в средата на 90-те години. Разочарован от това, което той нарича „разточителната политика на града за управление на водата“, той пътува до Южна Африка в търсене на алтернативни решения. Така той се среща със Софания Фири Масеко, фермер, който е трансформирал безплоден семеен парцел в Зимбабве в истински оазис. Това постига чрез улавяне на дъжд със система от басейни, ивици и каменни язовири.
Не можех да повярвам, че е направил това с толкова малко ресурси“, спомня си Ланкастър. “Фири ми показа какво може да направи само един човек.“
Ланкастър решава да приложи на практика научения урок. Използвайки имота си като пилотен обект, той изкопава крайпътни почвени лехи, засажда ги с местни дървета и храсти и изгражда земни насипи около растенията за отвеждане на дъждовна вода. Докато дърветата растат, той изрязва малки пролуки в уличните бордюри. Така пренасочва оттока на дъждовна вода в неговата тротоарна градина.
Забелязвайки как реагират растенията на Ланкастър, повечето от съседите започват да изпитват любопитство. Така той решава да се обърне към градския съвет, за да поиска легализиране на практиката, която тогава е незаконна.
Първоначална съпротива
Те твърдяха, че улиците са проектирани да отвеждат водата и нищо не можеше да ги убеди в противното“, разказва Ланкастър.
Но през 2007 г., след три години лобиране, градът в крайна сметка прави процеса легален, давайки тласък на промяна на парадигмата, която радикално трансформира начина, по който Тусон борави с дъждовната вода.
Философията тук беше от десетилетия да се третира отокът като отпадък“, разказва Родни Гласман, бивш общински съветник в Тусон, който помага за легализиране на съкращенията на бордюрите.
„Това, което примерът на Ланкастър ни накара да осъзнаем, е, че дъждовната вода всъщност е нещо, което можем да използваме и от което да се възползваме.“
Водоснабдяването на Тусон
Заради инициативата на Ланкастър град Тусон прилага няколко мерки, за да се възползва напълно от дъждовната вода като ресурс. През 2008 г. е приета първата в страната наредба, изискваща новите търговски имоти да напояват половината от озеленяването с помощта на уловения дъжд. През 2013 г. е приета Политика за зелени улици, задължаваща всички публично финансирани проекти за пътища да улавят 1.3 см дъжд по време на всяка буря.
И с по-скорошната инициатива Green Stormwater Infrastructure of 2020 градът започна да начислява малка сума върху сметките за вода на жителите, за да събира около 3 милиона долара годишно в подкрепа на обществени проекти за улавяне на дъждовни води, като градската инициатива за милиони дървета.
Взети заедно, уточнява Кандис Рупрехт, мениджър по опазване на водата в градската обществена водоснабдителна компания Tucson Water, тези мерки означават,
че когато изграждаме път, поставяме паркинг или събаряме и подменяме обществена и частна инфраструктура, ние го правим по начин, който работи в синхрон с природата за управление на дъждовните води възможно най-близо до източника им.“
Дивиденти, надхвърлящи целите
По думите на Рупрехт, така се редуцират ерозията на почвата и рисковете от улични наводнения и се създават зелени площи, които охлаждат повърхностите и спомагат за намаляване на ефекта на градския топлинен остров.
През 2012 г. Tucson Water стартира амбициозна програма за стимулиране, която дава отстъпки до 2000 долара на собствениците на жилища, които да закупуват оборудване за събиране на дъждовна вода, като резервоари или приемане на системи за ландшафтен дизайн, които улавят дъжда за вътрешна и външна употреба. Над 2600 домакинства вече са се присъединили към схемата досега.
Пътят към целта е дълъг
През първите няколко години, въпреки успеха на програмата по отношение на ангажираността, Tucson Water установи, че участващите домакинства не пестят повече вода от контролната група собственици на жилища, които не са получили отстъпки. Всъщност някои получатели на отстъпка дори увеличават общото си потребление на вода, тъй като са добавили ново озеленяване, което изисква традиционно поливане.
Но според доклада за опазване на водата на Tucson за 2021 г. програмата за отстъпки е спестила 158 милиона литра питейна вода само през миналата година. До момента инициативата е довела до запазване на повече от 15 милиарда литра. Това е еквивалентно на количеството вода, което изтича от устието на река Хъдсън в Ню Йорк за почти седем часа.
С приблизително един милион жители в Тусон, Рупрехт е наясно, че тези числа са незначителни. Но тя казва, че те са сигнал за възможностите, които крие тази практика и които могат да бъдат отключени с още по-масовото въвеждане и образоване по темата.
Ланкастър, който днес управлява пермакултурна консултантска фирма, която съветва Тусон и консултира други хора по света, е съгласен. Средногодишно в града падат повече дъждове, спрямо консумирането на вода за битови нужди.
Лудост е, че все още харчим толкова много пари, за да донесем вода с по-ниско качество от 480 км, когато имаме това огромно количество вода, идващо безплатно от небето, което можем да използваме като основен източник“, казва Рупрехт.
Рандолф от Центъра “Бабит” за политика за земя и вода към Института за поземлена политика на Линкълн, от своя страна, не вярва, че водосборът за дъждовна вода може да доставя вода като системата от резервоари. Тя също така казва, че това не е опция, подходяща за всеки град или за такъв с недостиг на вода. Но тъй като климатът става ве по-горещ и търсенето расте, тя смята, че събирането на дъжд ще бъде по-често част от решението за поддържане на течащата вода в дългосрочен план.
