Европейската комисия обяви покана за участие в търгове за публично финансиране на до седем гигафабрики с изкуствен интелект в Европа. Брюксел иска да изгради суверенна инфраструктура за обучение на усъвършенствани модели с изкуствен интелект и да настигне световните технологични конкуренти, предава Евронюз.
Гигафабриките за изкуствен интелект са мащабни изчислителни съоръжения, оборудвани с най-съвременни, високоспециализирани чипове, предназначени да обучават следващото поколение технологии за изкуствен интелект – по-специално най-модерните модели на големи езици, които изискват обработка на трилиони точки от данни.
Ходът е част от по-широк стремеж към технологичен суверенитет, целящ намаляване на зависимостта на ЕС от чуждестранни доставчици на облачни услуги и чипове.
Догонване на САЩ и Китай
Глобалната надпревара за изграждане на все по-мощни модели, обещаващи пробиви както в икономически, така и във военен план, предизвика паралелна надпревара за изграждане на инфраструктурата, която ги подкрепя. Мащабни проекти за центрове за данни вече са в ход в САЩ и Китай.
В отговор, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви план за изграждане на гигафабрики за изкуствен интелект в Европа на Срещата на върха за действие в областта на изкуствения интелект в Париж през февруари 2025 г., с амбицията да се повтори успехът на лабораторията на ЦЕРН в Женева.
Оттогава инициативата е привлякла значителен интерес от страна на индустрията, като 76 потенциални консорциума са изразили предварителен интерес за подаване на проектно предложение.
За да отговори на този апетит от частния сектор, като същевременно осигури разумно географско разпределение на инфраструктурата, Комисията разшири първоначалния си обхват от четири или пет гигафабрики до най-много седем.
В същото време Комисията е критикувана за многократното отлагане на инициативата, забавяйки Европа до темпо, което подкопава собствената ѝ реторика за неотложността на догонването на САЩ и Китай.
Недостиг на финансиране
Процесът на обществени поръчки вече е разделен на две последователни фази, като е предвиден поетапен подход, предназначен за постепенно изграждане на капацитет през следващите шест години и половина.
Поетапното внедряване на подхода до голяма степен се дължи на недостиг на налично финансиране. След като първоначално изглеждаше ангажирана с фонд от 20 милиарда евро за гигафабриките, Комисията постепенно намали финансовите си ангажименти.
Делът на публичното финансиране на проекта беше намален до приблизително една трета от общата инвестиция, като останалите две трети ще дойдат от частния сектор – и от една трета на ЕС, като само половината ще бъде осигурена от Брюксел, а останалата част ще бъде отпусната от подкрепящи страни от ЕС.
В резултат на това Брюксел се очаква да допринесе с приблизително 5 милиарда евро, съчетани с още 5 милиарда евро от европейските правителства, наред с около 20 милиарда евро частни инвестиции.
Съгласно настоящия бюджет обаче Брюксел може да ангажира само 1 милиард евро, като останалата част се очаква да дойде от следващата Многогодишна финансова рамка (МФР) – сама по себе си все още движеща се цел, тъй като остава предмет на интензивни преговори между държавите членки.
„Не можем да предрешаваме решенията за следващата МФР. Дадохме ви най-добрата ни оценка за това колко пари ще имаме от следващата рамка, за да можем да подкрепим втората фаза“, заяви висш служител на Комисията.
В замяна на публичния си принос, ЕС и подкрепящите го държави членки ще получат пропорционален дял от достъпа до изчислителни ресурси, който ще разпределят за публични проекти, изследователски центрове и лаборатории за изкуствен интелект по свой избор.
Всички оперативни разходи ще паднат върху частните участници, като служители на ЕС настояват проектите да бъдат финансово устойчиви чрез разработване на собствени търговски услуги, като се има предвид, че достъпът до изчислителни ресурси с изкуствен интелект остава оскъден и ценен.
Мащабни инфраструктурни проекти от този вид са били обект на критики в миналото, тъй като те са склонни да облагодетелстват държавите членки с най-големи доходи.
Десет държави са изразили интерес да бъдат домакини на гигафабрика – Германия, Италия, Франция, Полша, Чехия, Дания, Финландия, Гърция, Португалия и Испания. Възможни са както консорциуми с една държава, така и с множество държави, а Париж вече е сигнализирал, че възнамерява да го направи сам.
Друга повтаряща се критика е, че макар гигафабриките да се стремят да изградят суверенна европейска инфраструктура, ЕС остава силно зависим от чуждестранни доставчици на специализирани чипове с изкуствен интелект.
В тази връзка Комисията е подписала меморандуми за разбирателство с трима производители на чипове – Nvidia, AMD и Qualcomm. Сред критериите за оценка на офертите са и мерки за избягване на потенциални ефекти на обвързване от страна на доставчиците.
Очаква се успешно проведените проекти да започнат физическото изграждане на гигафабриките в началото на 2027 г., като съоръженията трябва да заработят до средата на 2028 г.
