Успешният бизнес отдавна вече не се определя просто от големия оборот, а от внедряването на ESG политики и стремежа към устойчиви решения. Начело на тези решения стои ръководителят и затова неговите лични качества са толкова важни, колкото и професионалните.
Ефективните лидери имат както в професионално лидерско поведение (напр. определяне на мисия, създаване на процес за постигане на цели, съгласуване на процеси и процедури), така и лично лидерско поведение (напр. изграждане на доверие, грижа за хората, действане морално)“, посочват д-р Анджело Мастранджело, д-р Ерик Р. Еди и д-р Стивън Дж. Лоренцет в своята научна статия „Значението на личното и професионалното лидерство“.
Личните качества на ръководителя предопределят до голяма степен успеха на цялата организация. Доброто отношение към служителите спомага за сплотяването на колектива, а сполучливата комуникация – за изграждане на приятна работна среда и повишаване на продуктивността. За да постигне всичко това, лидерът се нуждае от някои конкретни лични качества, които не влизат в длъжностната му характеристика, но са не по-малко важни за плодотворното му управление.
Самоконтрол и емоционална стабилност
Ръководната роля предполага и голяма отговорност – не само към изпълнението на задачите, но и към хората в екипа. Загубата на самообладание показва слабост и невъзможност за вътрешна саморегулация. Добрият лидер знае, че повишаването на гласа не кара служителите да слушат по-внимателно, а напротив – кара ги да заемат отбранителна позиция. Важно е да си припомни, че неговите служители са там доброволно и ако не комуникира с тях уважително, не може да очаква лоялност и отдаденост от тяхна страна.
Емпатия и разбиране
Солидарността и съпричастността са особено важни за изграждането на добър екип и силни връзки между хората в него. За да ръководи адекватно служителите си, лидерът трябва да може да се постави на мястото на всеки един от тях, да се опита да ги разбере, без да съди или да си вади прибързани заключения. Намирането на качествени и усърдни кадри не е толкова лесно и за да искат да останат в екипа, трябва да се чувстват разбрани и подкрепяни. Колкото по-отворен и емпатичен е лидерът към служителите си, толкова по-удовлетворени и продуктивни ще бъдат те.
Честност и откритост
Доверието в екипа се изгражда най-трудно, но именно то е ключово за постигането на успех. Добрият отбор не е съвкупност от блестящи индивидуални играчи, а от индивиди, които си сътрудничат блестящо. Ръководителят е този, който задава тона на общение. Ако той е честен и отворен към служителите си, ще спечели тяхното доверие и ще създаде среда на подкрепа между самите тях.
Адаптивност и решителност
Добрият ръководител не е човекът, който най-добре може да спазва процедурите, а човекът, който намира решения в ситуации, за които няма налични процедури. Живеем в свят, в който единствената константа е промяната, и затова несигурността не трябва да плаши лидера. Напротив, той трябва да бъде адаптивен, за да навигира ефективно в комплексността, и достатъчно решителен, за да подходи смело, когато това се налага.
Самонаблюдение и готовност за промяна
Лидерът знае, че за да върви напред, трябва непрестанно да се усъвършенства. Той е отворен за обратна връзка и често мисли върху това как да подобри себе си, за да бъде по-добър ръководител.
Кришнамурти казва: „Най-висшата форма на човешка интелигентност е да се самонаблюдаваш без обсъждане“. Човек може да научи много, когато се самоанализира с отворено съзнание. Ако приеме, че винаги има накъде да се развива и че понякога се случва да греши, лидерът може да постигне много повече, защото е готов за промяна и търси непрестанно как да бъде по-добра версия на себе си.
Какво помага за възстановяване на връзката между лидери и служители
