Solar Reviver е проект на Робоклуба на Техническия Университет. Екипът се състои от студенти и те се опитват да решат сериозен проблем за соларните паркове – елиминирането на човешки грешки при почистване на панелите.
С времето фотоволтаичните клетки акумулират фини прахови частици и полени, а зацапването води до намаляване на продуктивността им. Съответно, трябва да се почистват, но почистването често включва човешка ръка и то води до грешки – счупени панели или некачествен резултат. Автоматизираното решение Solar Reviver иска да реши тези проблеми.
Проектът спечели първо място в конкурса за „Зелени инженери“ в рамките на събитието GreenUP, на което ESGnews.bg бе медиен партньор. Следващата спирка на проекта е Robotics Strategy Forum 2023 и сезон 2 на Para Robotics Incubator на 19 септември в София Тех Парк.
Членовете на екипа имат опит с международни състезания по роботика и участие на миналогодишното издание на Para Robotics Incubator. Алекс Новков, един от членовете на екипа, разказва повече за проекта:
Какъв е проблемът, който се опитвате да решите със Solar Reviver?
Спряхме се на това след проучване, защото установихме, че соларните панели в цял свят се почистват от човешка ръка. Следващата стъпка беше да организираме среща в един от най големите соларни паркове в България – Аурубис. Искахме да осъществим контакт и да разберем проблемите на соларните паркове. Срещата потвърди проучванията ни, соларните паркове се почистват от хора. Това води до човешки грешки, примерно счупване.
Затова решихме да създадем нещо, което избягва намесата на човека. На пазара има много подобни роботи, но повечето почистват през определен интервал от време. Иновацията при нас е чрез специален сензор, който кара робота да почиства при определено ниво на замърсеност. (Това прави процеса още по ефективен – бел. ред.).
Какво се случва с панелите, когато се замърсят?
Основното нещо е, че КПД-то им намалява до много малък процент. Съответно, енергията която паркът очаква да придобие, спада драстично. Максималният КПД на един соларен панел е 20%. При замърсяване, КПД намалява до 10-15%.
Повечето соларни паркове имат договор с фирмата, която ги е инсталирала. Тя е отговорна за грижата за соларния парк, включително почистването. В общия случай, почистването е доста битово, защото се извършва с маркуч и вода, което не успява да свали напълно замърсяването.
Най-често срещаното решение на пазара в момента представлява по-голям робот, който обхваща от край до край соларния панел. Почистването с такъв робот става с помощта на хора, които го прикрепят за панела и го движат. Не е автономен и отново има риск от грешки. По-скоро играе ролята на някаква по-сложна четка.
Представям си робот за почистване на прозорци – две чистещи глави, прикрепени към прозореца. Главите се въртят и чистят на редове, когато стигнат до рамката на прозореца, променят посоката. Когато роботът е готов, го преместваш на следващия прозорец. На прав път ли съм?
Нашият е подобен на това, като е значително по-голям. Принципът на работа е един и същ. Понеже панелите са наредени един до друг с много малко отстояние, не е нужно да се мести на ръка. Един соларен парк има доста панели, за всяка редица може да се чисти от един робот, самостоятелно, без да трябва човешка намеса.
На какъв етап сте от реализиране на проекта?
Асемблираме последните части, последните редове код и тестваме. Роботът не отделя вредни емисии по време на работа, почистването става по естествен начин с вода.
Свързахме се с хора, които имат соларни паркове и засега обратната връзка е позитивна, биха инвестирали в такова нещо. На самото събитие на Green Up получихме въпроси, подканиха ни да участваме и в други подобни събития. Идеята се разраства и набира популярност. Това е нещо ново и би имало бъдеще.
В екипа сме се съсредоточили към асемблиране и разпространяване. Надяваме се че бихме привлекли спонсори и инвеститори. Интересът се увеличава с всеки изминал ден.
Още по темата:
Възможности и предизвикателства за финансиране на стартъпите
