Toва е тихият глас в ума, който се обажда късно през нощта. Това е сигналът за безнадеждност, който се прокрадва в мислите. Това е страхът, който излиза наяве всеки понеделник по график. Идва моментът, в който ситуацията ескалира. Няма място за пренебрежение, вие сте просто на грешната работа, вие сте в грешната област като цяло. Някога в кариерата си сте направили сериозен грешен завой, а започването отначало изглежда по-ужасяващо от това да останете в порочния кръг.
Какво следва?
Не е лесно да се признае тази ситуация, още по-трудно е да се каже на глас. За много от хората приемането е труден процес. Отричането, потискането, страхът и множество други фактори наклоняват везната. Много често този момент идва десет години след смяната на работното място, понякога двайсет, друг път трийсет, но е тук. Твърде дълго слушаш един и същ безмилостен глас.
Кога човек взима решение за бъдещата професия?
Времето, през което работим, ангажира голяма част от деня ни и то в етап от живота ни, когато сме най-енергични, жизнени, здрави”, категоричен е психоаналитикът, Майя Младенова.
Според нея изборът на професия е един от най-важните в живота ни, но често се случва да го правим без опит или реална представа за изискванията и възможностите си. Много хора избират определена посока още в първите години на училище, като постъпват в техникуми или професионални училища, докато други избират университет след пълнолетието.
За част от хората, изборът на професията е продукт на още по-ранни идеи. Познавам хора, които са последвали първата идея, която им е хрумнала още по време на детските игри и провокативните въпроси на възрастните: „А ти какъв ще станеш като пораснеш?“ Понякога тези избори се правят под натиск от страна на родителите, друг път с меко (или твърдо) насочване от тяхна страна. Трети път поради интуитивното чувство, че ако избереш определен професионален път, наистина ще им се харесаш, най-после ще те оценят или ще те признаят за голям/а. Понякога това е изискване от страна на родителите, за да покрият разходите по образованието на децата си, на което младите хора не намират начин да се противопоставят“, казва още Майя Младенова.
Тя допълва, че независимо от начина, по който сме избрали професията си, няма гаранция, че ще ни доставя удоволствие и ще има смисъл за нас. Възможно е да се окаже, че професионалната роля, която сме приели, не отговаря на нашите очаквания и не ни позволява да развиваме личността си по начин, който да ни удовлетворява. Понякога идеята, която имаме за смисъла на професията ни, е толкова обагрена от нашата личност и опита ни, че не знаем как да я практикуваме по начин, който да ни удовлетворява.
За някои хора, особено жени, работата може да бъде подчинена на интересите на семейството и да не се възприема като достоен и смислен професионален избор. В такива случаи може да липсва свобода за моделиране на професионалната роля, която да отговаря на личността и интересите на човека.
Порочният кръг
Едно допълнително обстоятелство е, че веднъж направен, професионалният избор става много изискващ. За някои професии човек влага много години от живота си, за да може изобщо да започне да практикува това, което е учил, и то без никаква гаранция, че тази професия ще му хареса. Нещо повече, ние често бъркаме удоволствието от изучаването на една материя с удоволствието от практикуването ѝ като професия. Няма никаква гаранция, че един човек, който има любопитство и страст да опознае как функционира човешкото тяло и как възникват болестите, ще има куража и ще овладее уменията да практикува медицина. Нито пък, че някой, който обича да играе и общува с деца и по тази причина се е насочил към сферата на началната педагогика, ще стане чудесен начален учител или ако се е проявил с блестящи умения като учител, ще може да изпълни добре и с удоволствие ролята на директор на детска градина”, посочва още Майя Младенова.
Професионалното поприще може да доведе до вътрешни конфликти и разочарования, особено ако не сме съобразени с нашите лични качества и ограничения. Но средата, в която работим, може да има огромно значение за нашето преживяване в професията. Когато има силна подкрепа и сътрудничество с колегите, управлението подкрепя развитието на училището и създава среда за израстване на учениците, това може да ни даде усещане за смисъл и вдъхновение, което компенсира дори ниските възнаграждения.
Кога има дисонанс между качествата на специалиста и професията?
Един резултат от усвояването на професия е, че ние се специализираме в извършването на определена работа. Да работиш, означава да трансформираш света около себе си по определен начин, в определена посока. В същото време светът се съпротивлява на нашето усилие да го трансформираме. Камъкът се съпротивлява на скулптура, болестите се съпротивляват на лекаря, учениците се съпротивляват на учителя, здравната система и бюрокрация се съпротивлява на усилията на здравните специалисти и т.н. Провалът е част от работата и упражняването на нашите професионални компетентности”, казва още Майя Младенова.
Тя допълва, че ако сме в състояние да понесем провала и да проявим творчески умения, можем да работим с удовлетворение и да извличаме полза от опита си. В случай на липса на качествата, необходими за изпълнение на работата ни, има опасност от вътрешен конфликт, който може да ни направи неефективни и да ни доведе до разочарование. Затова е важно да развиваме качествата си, да се съобразяваме с ограниченията си и да проявяваме творчество и изобретателност в работата си.
Защо хората остават на работното място, когато то е вредно за тях?
Майя Младенова, посочва че хората се страхуват от промените и предпочитат познатото, дори да е лошо. Някои не могат да изоставят сегашната си кариера поради инвестициите, които са направили в нея. Други не искат да се оттеглят, защото това ще ги накара да почувстват провал. Има и хора, които се чувстват притиснати от близките си, които са вложили много в тях. Накрая, има и хора, които са свързали своята идентичност с определена професия и не искат да я изгубят.
Има ли връзка между работното място и депресията?
Някои проучвания сочат, че такава връзка има. Едно доста старо изследване разкрива сериозна връзка между нещо, което авторите му формулират като „жизнени събития” и депресивното разстройство. Идеята е, че онези жизнени събития, които носят смисъла на раздяла, се асоциират с отключването на депресивно разстройство. Изследването се опитва да операционализира хипотезата на Фройд, че има значима връзка между преживяването на загуба и генезата на депресията”, посочва Майя Младенова.
Кои професии са изложени на риск от бърнаут, депресия и/или суицидни желания?
Според Майя Младенова е известно, че в някои рискови професии, като здравните специалности, лекари, сестри, ветеринари, полицаи, финансисти и юристи, често се наблюдават повече случаи на самоубийства. Причините за това са сложни и можем да ги разглеждаме от различни гледни точки, включително какви хора избират тези професии и какви предизвикателства те срещат в работата си.
Някои работни места, като медицинската професия, изправят работниците срещу загуба много често. За да се предотврати болката от тези загуби, организацията на работата може да не позволява формирането на дълбоки човешки връзки между лекар и пациент или между сестра и пациент. Това може да доведе до липса на смисъл и текучеств0 на кадри, както и до чувство на вина, гняв и депресия.
Пациентите са ключов фактор за благосъстоянието на медиците. Обаче винаги има един недоволен пациент, докато ние сме вложили труд, емоции и внимание. Въпреки това пациентът е недоволен и се появява поведение, което довежда до търсене на права. И ни заплашва със съд и медии. Можете да разберете, че това има негативен ефект върху нашата психика и здраве.” казва Д-р Георги Славейков.
Как човек може да се преориентира?
Когато сте на грешното работно място, може да се почувствате изгубени и притиснати. Може да имате усещането, че не можете да постигнете нищо значимо. В такива моменти е важно да си зададете въпроса: Какво трябва да направя, за да се почувствам по-добре?
Първата стъпка е да прецените какво не харесвате в настоящата си работа. Може би не ви харесва начина на управление или колегите ви. Изпишете всички негативни аспекти и определете кои от тях са непреодолими и кои могат да бъдат подобрени.
След това трябва да направите план за действие. Може да опитате да подобрите съществуващата ситуация като се обръщате към своя началник или HR специалист. Обяснете им конкретните неща, които не ви харесват и предложете възможни решения. Ако не можете да намерите начин да подобрите ситуацията, тогава трябва да започнете да търсите нова работа.
Намирането на нова работа може да бъде трудно и страшно, но е важно да се почувствате уверени във възможностите си и да не се отказвате. Създайте си профил в LinkedIn, направете актуално резюме и започнете да търсите работа в областта, която ви интересува. Може да се свържете с бивши колеги или с приятели, които работят в тази област, за да получите повече информация.
Важно е да имате реалистични очаквания от новата си работа. Новата работа може да не е перфектна, но може да бъде по-добра от предишната. Бъдете отворени за нови възможности, които ви очакват.
Прочетете още:
