Срещата на върха на ООН е жизненоважно събитие, в което се взимат решения, касаещи света. Всяка година конференцията се състои в различна държава. Кандидатурата на България за домакинство на COP29 е голяма стъпка, но буди важни въпроси.
Събитие от такъв мащаб обикновено е обект на внимание, заради което всяко едно решение се наблюдава критично. Например миналогодишният COP27, който се проведе в Египет, бе обект на критики, заради редицата случаи с нарушени човешки права. Предстоящият COP28, чийто домакин е ОАЕ , се приема двусмислено, заради избора на ръководител, който е директор на държавния петролен гигант.
COP29 в България, възможен ли е?
Кандидатурата на България за домакинство на COP29 е решение на бившия министър по околната среда и водите Борислав Сандов, като на по-късен етап е обявено на COP27. Пред esgnews.bg той отговаря на въпроса дали България има шанс да бъде домакин на такова събитие и защо към днешна дата е на съвсем различно мнение?
Технически можем да бъдем домакин на събитието. От една страна 2024 година или срещата на върха COP29 трябва да бъде в Европа. Има ротационно председателство на тези формати, които трябва да бъдат в Европа, по-специално в Източна Европа. България може да бъде страната домакин на това събитие и това би било много полезно за нас. Трябва да се има предвид, че да си домакин не е само това да посрещнеш събитието, това означава да председателстваш този формат в рамките на годината, в която се посреща, както и да заемеш лидерска роля в намирането на консенсус между всички държави членки на ООН, които са в тази една сфера на политики, стъпвайки на Парижкото споразумение.“
Той допълва, че преговорите, които са насочени от Парижкото споразумение, се водят с голямата цел да се достигне до климатична неутралност и да се намалят емисиите.
Проблемът с климатичните промени е много сериозен и ние като държави се забавяме значително в неговото адресиране и неговото преодоляване. Затова са нужни много по-смели стъпки. Но България, особено имайки предвид последните няколко месеца, виждаме, че не само няма желание да бъде лидер.“
Борислав Сандов адресира, че темата за декарбонизацията в климатичните политики е на заден план и в момента се правят опити да не се поемат ангажименти в тази посока.
Като пример той посочва отношението на Народното събрание, действията на служебното правителство, изказването на различни заинтересовани страни. В това число синдикалните организации, както и част от работодателите, които са ангажирани в тази сфера.
И аз се опасявам, че България няма вече потенциала за това събитие”, уточнява той.
Борислав Сандов допълва, че когато България е имала потенциал за конференцията, е имала вицепремиер по климатични политики и “чисто структурно” темата е била приоритет. Той посочва, че това е периодът, в който са залагани високи цели за декарбонизация и се е проявявало лидерство за модернизация на българската енергетика и икономика. Тогава България е вървяла в посока декарбонизация и климатична неутралност.
Сега на този етап по-скоро и това ще прозвучи сигурно смело, аз си мисля, че България не трябва да бъде домакин на такова събитие, защото това ще бъде лошо за света. Аз съм виждал такива моменти, когато и Полша е била домакин, когато сега Египет беше домакин, страни, които са с ниски амбиции, които са по-скоро лош пример, за климатични политики, а са домакин на такова събитие и са председателстваща страна.“
Борислав Сандов уточнява, че това винаги води до драстично забавяне или опит да не се намери добро решение за климата и климатичните промени.
Така, че ако няма промяна чисто политическа в България, за връщане в страната ни в руслото на амбициозна държава, целяща модернизация и декарбонизация, то би имало обратният ефект.“
Целия разговор може да изслушате във звуковия файл.
Прочетете още:
България поиска домакинство на климатичната конференция на ООН
