ESG News

Зимата си отиде с притеснителни данни

Изминалата зима в България е най-горещата от близо 100 години

Споделяне:

Зимата в Европа е втората най-гореща зима за последните 44 години. Най-топлият ден се наблюдава в най-малко 7 страни, сред които Полша, Дания, Чехия, Холандия, Беларус, Литва и Латвия. Това стана ясно по време на лекцията „Зимите не са това, което бяха“.

Топлите дни в Германия достигат рекордни стойности, докато в Северна Испания и южната част на Франция температурите отбелязват стойности от 24.9 C в Билбао, наблюдават се високи температури и в Кантабрия, Астурия и страната на баските.

Наблюдаваше се аномалия при зимата, заради нетипично високите температури. Изключение правят централните части на Скандинавието. При останалата част в Европа се наблюдава аномалия при средната сезонна температура“, казва  д-р Симеон Матев време на лекцията „Зимите не са това, което бяха“.

В Норвегия, Ирландия, части от Италия и Източното Средиземноморие не са публикували данни за „най-екстремното събитие в европейската история“.

Изминалата зима в България

Зимата през 2023 г. е най-топлата в България през последните 100 години, надминавайки рекордите от 2007 г., която е най-топлата зима до този момент. Това е най-топлото време за много райони на Южна и Източна България. За голяма част от Северна България 2007 г. все още остава най-гореща. Зимата през 2023 г. е най-топла за София, Пловдив и Варна.

Промените за последните 30 години

Наблюдава се около 0.6 ºC повишаване на средната зимна температура за страната (на сезонна база). Повишаването на температурите се е ускорило между 2 и 3 пъти за последните 10 г.  Намаляват и дните със снежна покривка, а студените периоди са по-къси и с не толкова ниски температури. Екстремно ниските температури се случват все по-рядко.

За периода от 1911 г. до 2023 г. се наблюдава повишаване на зимните температури с 0.16 ºC на десетилетие“, казва  д-р Симеон Матев.

Какви са причините за по-топлите зими?

От 1850 г. температурата се е повишила с близо 1.2 ºC. Трендът на повишение през миналия век е 0.06 ºC на десетилетие, а за последните 30 г. е 0.21 ºC на десетилетие. Най-бързо се затоплят полярните райони на Земята.

Последиците от топлите зими?

Топлите зими водят до по-малко потребление на електроенергия, на фона на енергийната криза. Ежедневието в градовете без сняг е по-лесно. Атмосферният въздух е с по-добро качество. Включително има по-малко оплаквания от ортопедични травми. Въпреки тези „позитиви“, щетите от топлите зими обхващат околната среда и вредят в социален и икономически аспект.

Типично зимните явления намаляват и се наблюдават резки промени във времето. Екстремните метеорологични събития стават по-чести. Има рискови процеси, каквито са свлачищата. Високите температури водят до бързото топене на ледниците. Продължителността на ски сезона в Северна Америка и Европа се е съкратил с 38 дни за последните 30 г.

Какви са последствията от топлите зими в България?

Родните ресурси, са изложени на по-чести и по-продължителни засушавания, по-трудно прогнозиране на водния баланс, ограничение в използването на ВЕЦ и др.

Недостатъчно студените зими в България влияят негативно на селското стопанство. Например, добивът на зимните житни култури става все по-трудно предсказуем и топлото време не позволява устойчивост на добивите. Това налага преход към по-топлоустойчиви сортове.

От гледна точка на здраве, липсата на продължителни студове, води до увеличено разпространение на инфекциозните и паразитните заболявания.

Европа се сблъска с втората най-гореща зима в историята

Запишете се за нашия бюлетин

Свързани Новини

Коментари

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Най-четени

ТЕНДЕНЦИИ