Производството на месо в световен мащаб използва изключително много ресурси – земя, храна и вода, като същевременно се отделят и значително количество емисии. Производството на храни допринася за 26 % от глобалните емисии на парникови газове, а селското стопанство и по-точно животновъдството са отговорни за 53%. Тенденциите показват, че към 2030 г. този процент ще се повиши с 5% или количеството на глобални емисии на парникови газове ще бъде около 31%.
Селското стопанство въздейства на климата чрез употребата на пестициди и торове, които оказват влияние върху биоразнообразието, качеството на въздуха и замърсяването на водите. С увеличаването на световното население и нуждите от неговото изхранване се наблюдава повишаване на нуждите от вода с 55 %, като 1/3 от това количество ще бъде нужно за земеделието и производството на храна.
Водата е важен ресурс за производството на храни. За производството на 1 кг продукти например, се използват следните количества вода в литри: говеждо – 15 415; пилешко месо – 4 325; яйца –3 265; краве мляко – 1020. При растителните продукти нужните количества вода са: ядки – 9 063 литра; зърнени храни –1 644 литра; плодове – 962 литра; зеленчуци – 322 литра, като тези стойности са средни на глобално ниво.
Тенденции в производството на месо
Според Организацията за прехрана и земеделие към ООН производството на месо по време на Ковид – 19 се понижава поради комбинация от фактори, като например логистични трудности и намаляване на износа. Тази тенденция, обаче се очаква да се промени и производството на месо да се увеличи до 2030 г. Китай, Бразилия и САЩ са страните, които ще произвеждат най-голямо количество месо, като очакването е повишаване на производството на птиче месо като по-евтин продукт.
В Азия и Африка се очаква ръст на износа на месо, тъй като нивата на производството не могат да задоволят нуждите на многобройното население. Повишаването на производството е свързано и с повишаване на консумацията, като глобалната консумация на протеини е свързана с доходите и ръстове на населението. В страните с по-високи доходи се наблюдава намаляване на консумацията на месо, употреба на по-висок клас местни продукти и търсене на алтернативни растителни източници с по-високо съдържание на протеин.
Решение
По отношение на производството на месо тенденциите са в намаляване на емисиите на метан и търсене на хранителни съставки, които са здравословни за животните, но и щадящи за околната среда. Наблюдават се и все повече регулации, данъчни облекчения и субсидии, насочени към екологични практики и намаляване на въглеродния отпечатък. По отношение на водата в селското стопанство се търсят решения за устойчиво управление и съхранение на вода.
Относно тенденциите за намаляване на потреблението на месо, основната разлика ще е в страните с високи доходи, където се отчитат промени в консумацията на животински продукти. Макар и да е спорно, дали това би допринесло за намаляване на консумацията и производство на месо в световен мащаб, то тези малки промени са катализатори на по-големи промени и не трябва да се пренебрегват.
Какво можем да направим?
Намирането на баланс между здравословна диета, поддържане на икономиката и селското стопанство, опазване на водата и околната среда, е безспорно трудна задача. Макар и да има достатъчно доказателства за ползите от растителната диета, месото е също важна част от балансирания хранителен режим, затова и намирането на правилният подход е предизвикателство.
Принципите за отговорно потребление ни насърчават да бъдем по-разумни при избор на храни: замяна на говеждото месо, хранене един път седмично без животински продукти, пазаруване от местни производители с добра репутация за качество, включване на растителна диета и разумна консумация на вода, навсякъде и по всяко време.
Статията е подготвена в партньорство с ESG Lab и е част от информационната кампания “Устойчив начин на живот”. Автор е Оля Пенева, Експерт бизнес и човешки права, Мениджър ESG Help Desk, ESG Lab в Стопански факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Визиите на кампанията можете да намерите ТУК.
