Според ново проучване Земята е преминала седем от осемте научно установени безопасни граници за живота. Сега се насочваме към “опасната зона”, която касае не само за прегряващата планета, която губи естествените си области, но и за благосъстоянието на хората, живеещи на нея, пише Euronews.
Екип от повече от 40 международни учени разгледа предпазните огради за планетарната екосистема. За първи път в проучването са включени мерки за “справедливост”, които включват предотвратяване на вредите за държави, етноси и полове. Изследването е публикувано от международната група учени Earth Commission в списание Nature в сряда.
Кои безопасни граници на планетата са преминати?
Осемте гранични стойности, които бяха разгледани в проучването, са климатът, замърсяването на въздуха, замърсяването на водата с фосфор и азот от прекомерна употреба на торове, запасите от подземни води, пресните повърхностни води, незастроената природна среда и цялостната природна и застроена от човека среда. Замърсяването на въздуха беше единствената планетарна граница, която не беше съвсем на глобалната опасна точка, а беше опасна на местно и регионално ниво.
Климатът е бил отвъд вредните нива за хората в групите, но не е преминал съвсем границата на безопасност за планетата като система, се казва в проучването на шведската група.
Изследователите откриха проблемни зони “горещи точки” в цяла Източна Европа, Южна Азия, Близкия изток, Югоизточна Азия, части от Африка и голяма част от Бразилия, Мексико, Китай и някои от западните части на САЩ. Голяма част от тях са причинени от изменението на климата. Около две трети от Земята не отговарят на критериите за безопасност на сладководните басейни, посочват учените като пример.
Земята се намира в “опасна зона”, но тя не е терминална
Намираме се в опасна зона за повечето от границите на земната система”, казва съавторът на изследването Кристи Еби, професор по климат и обществено здраве във Вашингтонския университет.
Това не е неизлечима диагноза. Планетата може да се възстанови, ако се промени, включително използването на въглища, нефт и природен газ и начина, по който се отнася към земята и водата, казват учените.
Но ние се движим в грешна посока по отношение на всички тези въпроси”, казва водещият автор на изследването Йохан Рокстрьом, директор на Института за изследване на въздействието на климата в Потсдам, Германия.
Това е завладяващ и провокативен документ – с научно обоснована методология и важен за идентифициране на измеренията, в които планетата се приближава до ръба на границите, които биха ни изстреляли в необратими състояния”, заяви в имейл Инди Бърк, декан на Училището по околна среда в Йейл, който не е участвал в изследването.
Как учените са определили тези граници на безопасност?
Екипът от около 40 учени създаде количествено измерими граници за всяка екологична категория, както за това какво е безопасно за планетата, така и за точката, в която тя става вредна за групи хора, което изследователите нарекоха въпрос на справедливост.
Рокстрьом каза, че мисли за тези точки като за създаване на “предпазна ограда”, извън която рисковете стават по-високи, но не непременно фатални.
В миналото той и други учени са правили опити за такъв тип цялостно измерване на различните взаимосвързани екосистеми на Земята. Голямата разлика в този опит е, че учените разглеждат и местните и регионалните нива и добавят елемента на справедливост.
Този елемент на справедливост включва справедливост между младите и старите поколения, различните нации и дори различните видове. Често той се отнася за условия, които вредят повече на хората, отколкото на планетата. Пример за това е изменението на климата.
Щетите са нанесени дори при 1 градус затопляне
В доклада се използва същата граница от 1,5 градуса по Целзий на затопляне спрямо прединдустриалния период, за която международните лидери се договориха в Парижкото споразумение за климата от 2015 г.
Досега светът се е затоплил с около 1,1 градуса по Целзий, така че не е преминал тази предпазна граница, казват Рокстрьом и Гупта, но това не означава, че хората не са пострадали.
Това, което се опитваме да покажем в нашата статия, е, че дори при 1 градус по Целзий се наблюдават огромни щети”, казва Гупта, като посочва десетките милиони хора, които са изложени на екстремно високи температури.
Планетарната предпазна ограда от 1,5 градуса не е нарушена, но “справедливата” граница, при която хората са увредени от 1 градус, е нарушена.
Устойчивостта и справедливостта са неразривно свързани. Не е необходимо опасните условия да покриват голяма част от площта на Земята, за да бъдат неприемливи, особено ако опасните условия са концентрирани в и близо до бедните и уязвими общности”, казва Крис Фийлд, ръководител на отдела за екологични изследвания в Станфорд, който не е участвал в изследването. Той заяви, че би искал още по-строги граници.
Друг външен експерт, д-р Лин Голдман, професор по екологично здраве и декан на училището по обществено здраве към университета “Джордж Вашингтон”, заяви, че проучването е “доста смело”, но не е оптимист, че ще доведе до особени действия.
Прочетете още:
