Кристина Ескенази е председател на Биотехнологичен и Здравен Клъстер, член на УС на Клъстер Изкуствен Интелект България. С нея разговаряхме за ползите и предизвикателствата пред разработването на зелен изкуствен интелект (AI), както и за отговорното използване на технологията.
През последните години компаниите използват все повече дигитални решения, за да измерват своята устойчивост. Какви са етичните предизвикателства и рискове, свързани с използването на ИИ в контекста на ESG?
Предизвикателствата са много предвид това, че технологиите се развиват доста по-бързо от законодателството. Когато миналата година излезе Chat GPT 3, това донесе много голям смут в бизнеса и в различните държави. Аз бих искала да спомена няколко момента и единият е, че Европа подготвя своето законодателство – т.н. AI Act. В него има доста добра интерпретация как AI може да бъде етичен, какви са видовете данни, как да се използват, как да се засили информираността сред хората.
В същото време остават и редица нерешени въпроси, които ние в нашата Клъстер система за изкуствен интелект в България, както и нашите партньори от Европа, се опитваме да решим. Наскоро учредихме и най-голямото обединение за AI в Европа, в което влизат над 2000 организации в сферата на изкуствения интелект. Именно част от темите, които разискваме, са свързани с тези предизвикателства и етика.
Тук ще разкажа за няколко основни момента, които ще бъдат интересни. Едно от големите предизвикателства са правните рамки и регулации. Хубаво е да погледнем и към това какво се случва с т.н “Чип пакт”. Доставките на чипове се оказаха огромен проблем, предвид сложната геополитическа ситуация и преди това Ковид. В същото време AI няма как да се развива и да работи без да има хардуер, който да го задвижва.
Изкуственият интелект би могъл да бъде решение, когато говорим за ESG и това как да подобрим нашия живот и нашата среда, включително да подпомогне по-екологичното използване на технологиите. В същото време да не забравяме, че той самият е не малък замърсител. AI в момента води до един дисбаланс, несправедливост по отношение на различните поколения. От една страна са по-младите хора, които могат и знаят как да използват изкуствен интелект, а от друга – по-старите хора, които не са подготвени как да използват тези технологии. По същия начин можем да разгледаме и компаниите. От една страна са малките и стартиращи компании, които не могат да използват AI като големите, които вече го правят.
Има едно течение, което на български се нарича Червен изкуствен интелект. Червен, защото има доста притеснителни факти. Наскоро излезе много интересно проучване в САЩ, което доказва, че само за създаването и тренирането на модела на Chat GPT 3 еквивалентът е 500 тона въглероден диоксид като отпечатък, или това са 1000 автомобила, които пътуват около 1000 километра. Тук отговорността да погледнем върху AI и неговото приложение отговорно е важна и сега е моментът да го направим. Регулациите предстоят и ние трябва да се научим да използваме ползите от ESG, а не само да гледаме в глобите на една такава регулация.
Трябва ли компаниите да наложат ограничение в използването на AI?
Винаги трябва да сме наясно с двете страни на една технология и изборът, който ние правим за да видим накъде ще я насочим. Много голямо предизвикателство е фактът, че в момента няма единни стандарти, няма KPI в която и да е компания. Разглеждала съм в няколко компании, но те звучат много общо, много размито и няма тази конкретна граница по какъв начин ние ще измерваме и какви са критериите за тези компании. Това е нещо, което в момента стратира като диалог. В момента е златният ни шанс да зададем една насока.
Когато преди време навлезе терминът КСО, първите компании, които сложиха марката, че са такива, те бяха печелившите. Те не просто имат по-добра репутация, но също така успяват да привлекат много кадри. Нека да не забравяме, че това е един от най-големите проблеми в момента и една компания, която има необходимата политика, ориентирана към ESG, към човека, тя следва тенденциите и се развива в правилната посока. Подготвените компании и тези, които успеят първи да се позиционират в тази ниша, ще бъдат печелившите компании.
Как ИИ може да помогне за проследяване и докладване на корпоративните показатели по отношение на ESG критериите?
Ако приемем хипотеза, в която ние имаме такива критерии, AI има най-различни възможности, които ни предоставя. От една страна той може да автоматизира процесите и да съкрати изключително много времето, което би отнело на хората да седнат и да помислят. Тук е много важно да кажем, че ние никога не оставяме технологията сама по себе и човекът винаги е този, който взима решението. Технологията е тази, която прави големите калкулации, която ни дава някаква насока, а ние като отговорни хора, трябва да вземем своето решение.
Често давам примера с автономните автомобили. Колкото и да са съвършени, без шофьор, те не могат да съществуват. Отделно от това AI е използван в поредица от компании, особено заводи и производствени цехове, за да намали възможностите за трудови злополуки. Той дава възможност на мениджърите да направят по-добра организация на труда, не само спрямо своите служители, но и на процесите вътре. Възможностите наистина са огромни, но винаги трябва да се използва отговорно. Ролята на човека си остава най-важната. Когато залагаме как да функцционира технологията, винаги трябва да ѝ даваме тази роля, която би следвало да реализира.
Изкуственият интелект не е някаква авангардна технология на бъдещето. Той е част от нашия живот достатъчно дълго време. Всеки един от нас има телефеон и други устройства, които използват AI. Но погледът и новото развитие на технологията е в капацитета, който сега тя задава. Пак казвам, изборът е да го използваме етично и така, че да бъдем защитени.
Внедряването на AI има редица предимства, но как може да се намали изразходването на енергия?
Тук има различни аспекти. Тепърва съм сигурна, че в разработките на зелен AI ще има много идеи. Част от тях са, когато запонем да изграждаме една инфраструктура и имаме големи обеми от данни и от изчислителна мощност, т.н. дейта центрове, е много важно да се съобразят доста елементи, като охлаждащата система -какъв тип енергийни ресурси ще използва. Чиповете, които се използват, изискват използването на редки земни метали, а всички знаем, че там също има достатъчно голям проблем. Батериите са друг проблем. Много е важно ние самите да бъдем отговорни. Наш е изборът дали ще работим с AI, който харчи много енергия и ще го питаме какъв цвят обувки да си обуем вечерта, или ще го използваме за разрешаване на конкретен проблем.
Употребата на AI в момента е много модерна. Самата ЕК инвестира много средства в тази област. Когато се финансират проекти, се гледат много елементи и един от тях е т.н. excellence. Когато се занимаваш с клетъчни терапии, генетика, стволови клетки, там, където наистина преминаваме границите на възможното, за да усвоим потенциала на една технология. От миналата година AI също влезе в тези критерии за оценка на проектите, които се одобряват за финансиране. Отваря се един въпросник, в който трябва да се направи самооценка. Освен позоваването на GDPR, обаче, няма нищо друго. Няма правила, няма критерии, няма това отговорно отношение към технологията, което е важно да се има предвид. Зелената сделка и ESG ще бъдат водещи. След известно време като се направи оценка и се окаже, че вашият AI изобщо не е зелен, това вече подлежи на глоби, на промяна на бизнеса, репутационно също. Затова отсега трябва да помислим какво разработваме, какво имплементираме.
Целия разговор с Кристина Ескенази можете да чуете в звуковия файл!
Прочетете още:
Правителствата се надпреварват да регулират AI инструментите
