Трима на всеки седем души по света разчитат на рибите и морските дарове като основен източник на протеини. Повече от половината от морската продукция идва от аквакултури, или т.нар. рибовъдство. Контролираното отглеждане на морски животни за прехрана изглежда като най-щадящ дивите популации вариант, но може да бъде и изключително неустойчив, заради начините, по които се поддържат развъдниците. Пример за това е изсичането на крайбрежните гори с цел разширяване на рибните ферми. Извън развъдниците има и други риболовни практики, които застрашават благосъстоянието на морската екосистема.
Нецелеви улов
Това е една от най-неустойчивите практики в риболова. Приловът, или нецеливият улов представлява случаен улов на видове, които не са цел на рибаря. Всяка година все по-голямо количество морски костенурки, делфини и други диви животни стават жертва, оплитайки се в риболовните мрежи. Този улов застрашава баланса на водната екосистема и биоразнообразието.
За да се намали приловът, не са необходими толкова големи промени в методите на риболов, а просто новаторско мислене и малко корекции на настоящите начини. Иновативна идея за справяне с този проблем идва от морските биолози от Нова Англия. Те забелязват намаляващата популация на треска, докато тази на пикшата процъфтява. За да намалят честотата на случайно улавяне на треска, те проектират специална мрежа, която освобождава треската през дъното, докато закрепва пикшата в горното отделение. Идеята за дизайна идва от разбирането, че треската има склонност да плува надолу, когато се приближава с мрежа, докато пикшата има склонност да плува нагоре.
Разумен и отговорен риболов
Отговорните рибари трябва да следят внимателно кои видове са застрашени и кои не, за да са сигурни, че уловът им е устойчив. Въвеждането на годишни ограничения на улова е един от начините, по които риболовната индустрия може да помогне за опазването на популациите на видовете.
Рибарите, които наистина искат да бъдат устойчиви, е добре да подкрепят предложенията на правителството за забрана на прекомерния и незаконния риболов. Световният фонд за дивата природа (WWF) предлага “Рибен буквар“, който служи като справочник за потребителя за устойчива морска храна. “Букварът” анализира методите на риболов или отглеждане на рибата и ефектa им върху естествената среда, като взима предвид и колко добра е регулацията на улова или производството.
Друг полезен инструмент е “Ръководството за добра риба” на “Обществото за опазване на морската среда” (Marine Conservation Society). То предоставя важна информация за това кои видове могат да се ловят устойчиво, кои видове да се избягват и къде се намират популациите на тези видове и чрез какви методи обикновено се улавят (например “дънен трал”, един от най-разрушителните за природата начини).
Екосъобразни риболовни съоръжения
Между 75% и 86% от пластмасовите отпадъци в Голямото тихоокеанско сметище са рибарски мрежи и принадлежности. Традиционно те се изработват от неразградими и нерециклируеми пластмаси, заради което те застрашават морския живот при всяко тяхно използване.
Иновациите в тази посока дават добри решения, но те могат да имат реално въздействие чак когато влязат в масова експлоатация. Едно такова решение идва от европейски проект, наречен BIOGEARS. Той разработва прототип на въжета на биологична основа. Естествените материали, от които въжетата са изработени, ги правят идеална алтернатива на пластмасата – те са биоразградими и безопасни за океаните и живота в тях.
Освен подмяна на петролно базираните инструменти за риболов, е необходимо да се въведе строга политика за контрол на отпадъците от риболова, а именно чрез изискване всички мрежи, въдици и други бордови отпадъци да бъдат събирани и изхвърляни правилно.
При неволна загуба на риболовните принадлежности, те могат да бъдат погълнати от морските обитатели. Поради тази причина е добре да се избира оборудване, което не е направено от токсично олово. Преди всички риболовни съоръжения са били правени от олово, но сега вече има редица алтернативи, които са нетоксични. И все пак е добре счупените принадлежности да не бъдат изхвърляни за борда.
Гаранция за устойчивост
Marine Stewardship Council (MSC) е най-голямата в света програма за сертифициране и екоетикетиране, чиято мисия е да гарантира, че морските дарове се уловяват по устойчив начин. Според WWF 7% от морските дарове в света са уловени в сертифицирани от MSC риболовни райони. И все пак има много противоречиви мнения относно сертифицирането на този етап. Най-голямата гаранция за устойчивост, която може да получи човек, е чрез собственото си участие в процеса, а именно – като сам улови рибата си, за да е сигурен в начините, по които тя стига до чинията му.
Осъзнаването, че природните ресурси не са тук само за наше удобство, води до по-отговорна консумация, а от там – до природосъобразни решения и по-балансирана екосистема. Неустойчивостта не произтича от самото потребление, а от начините, по които го правим. Модерните възможности и иновации позволяват устойчива трансформация на всички вредни за околната среда аспекти от нашия живот. Това, което е нужно, е желание за положителна промяна и постоянство.
https://esgnews.bg/evropejskata-komisiya-ustanovyava-vazmozhnostite-za-ribolov-v-baltijsko-more/
