Акулите са най-страшните хищници в морето и оцеляването им зависи от страховити зъби, които се регенерират през целия им живот. Но промените в химичния състав на океана биха могли да изложат тези оръжия на риск. Това е изводът от проучване, проведено от група немски учени, които са тествали ефектите на по-киселинния океан върху зъбите на акулите. Изследователите са свързали човешките дейности, включително изгарянето на въглища, нефт и газ, с продължаващото подкиселяване на океана, предава Евронюз.
Тъй като океаните стават все по-киселинни, зъбите на акулите могат да станат структурно по-слаби и по-склонни да се счупят. Това би могло да промени статута на големите риби на върха на хранителната верига на океана, предупреждават учените.
„Океанът няма да се насели с беззъби акули за една нощ. Но възможността за по-слаби зъби е нова опасност за акулите, които вече са изправени пред замърсяване, прекомерен риболов, изменение на климата и други заплахи. Открихме, че подкиселяването има корозивен ефект върху зъбите на акулите. Целият им екологичен успех в океана като владетели на други популации може да бъде в опасност“, казва водещият автор на изследването Максимилиан Баум, морски биолог в университета „Хайнрих Хайне“ в Дюселдорф.
Промените в захапките на акулите може да настъпят постепенно
Изследователите са провели проучването си в момент, когато подкиселяването на океана се превръща във все по-голям фокус за учените, занимаващи се с опазване на околната среда. По данни на Националната океанска и атмосферна администрация, подкиселяването настъпва, когато океаните абсорбират повече въглероден диоксид от въздуха. Очаква се до 2300 г. океанът да стане почти 10 пъти по-кисел, отколкото е в момента.
В хода на проучването са събрани повече от 600 изхвърлени зъба от аквариум, в който живеят чернопери рифови акули, вид акула, която живее в Тихия и Индийския океан и обикновено достига около 1,7 метра дължина. След това учените са изложили зъбите на вода с днешна киселинност и прогнозирана киселинност от 2300.
Зъбите, изложени на по-киселинната вода, са се повредили много повече, имали са пукнатини и дупки, корозия на корените и разграждане на структурата на самия зъб. Резултатите показват, че окисляването на океана ще има значително въздействие върху морфологичните свойства на зъбите.
Акулите все още са най-големият хищник в океана
„Зъбите на акулата са високо развити оръжия, създадени за рязане на плът, а не за съпротива срещу океанската киселина. Акулите ще сменят хиляди зъби през целия си живот, а зъбите са от решаващо значение, за да могат големите хищници да регулират популациите на риби и морски бозайници в океаните“, казва Баум.
„Много акули също са изправени пред опасност от изчезване, тъй като повече от една трета от видовете в момента са застрашени от изчезване според Международния съюз за опазване на природата. За щастие, акулите разполагат с редица фактори, които могат да им помогнат да предотвратят негативните ефекти от окисляването на океана“, казва Ник Уитни, старши учен в Центъра за океански живот „Андерсън Кабот“ в Аквариума на Нова Англия.
Уитни, който не е участвал в проучването, казва, че работата на учените върху зъбите на акулата е била основателна. Въпреки това, тъй като зъбите на акулите се развиват в тъканта на устите им, те ще бъдат защитени от промените в океанската химия за известно време.
„Историята ни е научила, че акулите са оцеляващ вид. Те съществуват от 400 милиона години, еволюирали са и са се адаптирали към всякакви променящи се условия“, казва той.
Повишенaтa киселинност на океана може да е проблем, но прекомерният риболов остава най-голямата заплаха за акулите, посочва Гавин Нейлър, директор на Флоридската програма за изследване на акулите в Природонаучния музей на Флорида.
Повишената киселинност ще донесе много промени в океана
Нейлър и други учени предупреждават, че повишената киселинност на океана представлява заплаха не само за акулите. Очаква се повишената киселинност да бъде особено вредна за мидите, защото ще затрудни изграждането на черупки. Явлението би могло също така да направи рибните люспи по-слаби и по-крехки.
„Окисляването на океана не може да се пренебрегне като заплаха за акулите. Някои видове акули биха могли да се доближат до изчезване през следващите години и окисляването на океана може да е един от факторите, причиняващи това. Еволюционният успех на акулите зависи от перфектно развитите им зъби“, казва Баум.
