Световните океани са абсорбирали колосални количества топлина през 2025 г., поставяйки пореден рекорд и подхранвайки все по-екстремни метеорологични явления, съобщават учени. Над 90% от топлината, задържана в резултат на въглеродното замърсяване, се поема от океаните. Затова океанската топлина е един от най-ярките показатели за безмилостното ускоряване на климатичната криза – процес, който ще приключи едва когато емисиите паднат до нула.
Почти всяка година от началото на хилядолетието носи нов рекорд по натрупана океанска топлина, съобщава Guardian. Тази допълнителна топлина прави ураганите и тайфуните, удрящи крайбрежните общности, по-мощни, усилва проливните валежи и наводненията и удължава морските топлинни вълни, които опустошават морските екосистеми.
Затоплянето е и основен двигател на покачването на морското равнище чрез термичното разширение на водата – процес, който заплашва милиарди хора по крайбрежията. Надеждните измервания на океанските температури датират от средата на XX век, но е вероятно стойностите днес да са най-високите от поне 1000 години и темпът на затопляне е безпрецедентен за последните две хилядолетия.
За разлика от океаните, атмосферата е по-малък топлинен резервоар и реагира по-силно на естествени климатични колебания, като цикъла Ел Ниньо-Ла Ниня. Както вече стана ясно според данните на европейската служба за климата „Коперник“, 2025г. е третата най-гореща година в световен мащаб, след 2024 и 2023, със средна глобална температура 14,97°C. Миналата година планетата премина в по-хладната фаза Ла Ниня от цикъла на Тихия океан.
„Всяка година планетата се затопля – поставянето на нов рекорд се превърна в рутина“, казва проф. Джон Ейбрахам от университета „Сейнт Томас“ в Минесота, член на екипа, изготвил новите данни.
„Глобалното затопляне е затопляне на океана“, подчертава той. „Ако искате да знаете колко се е затоплила Земята или колко бързо ще се затопляме в бъдеще, отговорът е в океаните.“
Океаните поглъщат 200 пъти повече топлина от световното потребление на енергия
Анализът, публикуван в списанието Advances in Atmospheric Sciences, използва температурни данни, събрани от редица океански инструменти и обработени от три независими научни екипа. На базата на тези измервания те изчисляват топлинното съдържание на горните 2000 метра на океаните – зоната, в която се акумулира по-голямата част от излишната топлина. Количеството топлина, поглъщана от океана, е огромно – над 200 пъти повече от общото световно потребление на електроенергия.
„Затоплянето на океана продължава да оказва дълбоко въздействие върху земната система“, подчертават учените.
Затоплянето обаче не е равномерно. През 2025 г. най-силно засегнати са тропическият и южният Атлантически океан, северният Тихи океан и Южният океан. Именно в Южния океан, който обгражда Антарктида, учените са особено обезпокоени от рязкото свиване на зимния морски лед през последните години.
Северният Атлантик и Средиземно море също се затоплят, като едновременно с това стават по-солени, по-киселинни и по-бедни на кислород – комбинация, която променя фундаменталното състояние на океана. Това води до „дълбочинна трансформация, която прави морските екосистеми и живота в тях по-уязвими“, отбелязват изследователите.
„Докато топлината на Земята продължава да се увеличава, съдържанието на топлина в океана ще продължи да се покачва и ще бъдат поставяни все повече нови рекорди“, казва Ейбрахам. „Най-голямата неизвестна остава какво ще изберат да направят хората. Заедно можем да намалим емисиите и да създадем бъдещ климат, в който човечеството може да процъфтява.“










