Веселина Стоянова е съосновател на Mealprot – български agri-biotech стартъп, който разработва кръгови решения за устойчиво земеделие чрез използване на насекоми и естествени биологични процеси. Тя разказа пред ESGnews.bg за създаването на стратъпа Mealprot и кръговият модел на работа като устойчив подход с използване на естествени процеси в природата.
Как се роди идеята за Mealprot и какъв проблем в земеделието се стремите да решите?
Идеята за Mealprot се роди естествено от работата ни в сектора с насекоми. Докато повечето компании се насочваха към производството на алтернативни протеини за храна и фураж, ние се вгледахме в един по-малко забелязан страничен продукт – фраса, който представлява преработена от насекомите органична материя.
Това ни накара да се замислим какво всъщност прави природата сама – тя разгражда органичните остатъци и ги връща обратно в почвата като ресурс. В същото време наблюдавахме, че съвременното земеделие все повече разчита на синтетични торове и препарати, които с времето изтощават почвата и намаляват нейната биологична активност.
Така се роди Mealprot – с идеята да разработим решения, които не просто подхранват растенията, а възстановяват средата, в която те растат. Нашата цел е да използваме естествени процеси, за да създаваме продукти, които са ефективни, но и съобразени с баланса в природата.
Как бихте обяснили модела си на кръгова икономика на човек, който не е запознат с темата?
В природата всичко е част от един непрекъснат кръговрат – растенията растат от почвата, животните и хората се хранят с тях, а остатъците отново се връщат обратно в почвата и я подхранват.
Ние взимаме именно тази част от процеса и я ускоряваме по естествен начин. Използваме земеделски остатъци, които преминават през насекоми – един от първите етапи на разграждане на органичната материя в природата. След това чрез контролирани биологични процеси създаваме продукти, които подпомагат растенията и възстановяват почвената биология.
С други думи – не създаваме нов ресурс, а по-скоро връщаме в почвата това, което вече сме взели от нея, но в по-достъпна и полезна форма.
Какво прави вашия подход различен от традиционните решения за почвено подхранване?
Традиционното земеделие често се фокусира върху това да даде на растенията директно хранителни вещества, без да се обръща внимание на почвата като жива система. Нашият подход е различен – ние не работим само с растенията, а с цялата среда, в която те растат.
Вместо да добавяме изолирани елементи, се стремим да възстановим биологичните процеси в почвата. Така хранителните вещества стават по-достъпни за растенията по естествен начин, а не чрез принудително подхранване.
Допълнително наблюдаваме и ефект върху намаляване на натиска от вредители, което показва, че когато системата е балансирана, растенията стават по-устойчиви.
Защо избрахте насекомите като ключов елемент във вашия модел?
Насекомите са една от първите стъпки в естественото разграждане на органичната материя. В природни условия този процес може да отнеме години, но чрез насекомите той се случва много по-бързо, без да се нарушава естественият баланс.
Ние използваме точно този механизъм – ускоряваме процес, който вече съществува в природата, без да го променяме или заместваме с химия. Това ни позволява да създаваме продукти, които са в синхрон с естествените процеси, а не в конфликт с тях.
Какви са основните предизвикателства и недостатъци при отглеждането на насекоми в индустриален мащаб?
В началото най-голямото предизвикателство беше регулаторната рамка, тъй като този тип производство все още не е добре познато. С времето обаче установихме, че по-голямото предизвикателство е да намерим баланс между технология и природа.
Нашият подход е съзнателно да не правим процесите прекалено индустриални, а да използваме максимално естествените биологични цикли на насекомите. Това ни позволява да намалим енергийните разходи и да запазим ефективността на системата.
Какви видове отпадъци използвате и как гарантирате тяхното устойчиво снабдяване?
Основно използваме пшенични трици – страничен продукт от зърнопроизводството. Изборът ни е съзнателен – работим с локално налични суровини, за да избегнем излишен транспорт и да запазим модела устойчив. Това е и част от философията ни – решенията трябва да се адаптират към местните ресурси, а не обратното.
Може ли моделът ви да се мащабира и в други държави?
Да, и това е една от най-важните ни цели. Вярваме, че моделът може да бъде адаптиран към различни региони, като се използват местните земеделски остатъци като входящ ресурс.
Нашата визия е да създадем система, която може да се изгражда локално – близо до самото земеделие. Така фермерите могат да затворят цикъла сами – да преработват остатъците си и да ги връщат обратно в почвата. Това намалява зависимостта от външни ресурси и подкрепя по-устойчиво земеделие.
Работите ли с научни институти или развивате собствена R&D дейност?
Да, още от самото начало търсим активно сътрудничество с научни институции, защото вярваме, че устойчивите решения се раждат на пресечната точка между практиката и науката.
Нашият път започна от реален проблем и наблюдение в природата, но за да превърнем тази идея в работещо и надеждно решение, беше важно да стъпим и на научна основа. Затова работим с университети и изследователски организации както в България, така и в чужбина.
За нас това сътрудничество не е формално – то е процес на постоянно учене. Чрез лабораторни анализи, полеви тестове и изследвания се стремим да разберем в дълбочина как работят процесите, които използваме, и как можем да ги подобрим.
Вярваме, че истинската иновация не е просто нова идея, а добре разбран и доказан процес. Затова комбинираме опита от практиката с научно знание, за да създаваме решения, които не само работят днес, но имат устойчив ефект и в дългосрочен план.
Могат ли решения като вашето да заменят изцяло химическите торове?
Вярваме, че в дългосрочен план е напълно възможно да се намали значително, а в определени системи дори да се замени използването на синтетични торове. Но това не е въпрос на един продукт или едно решение – това е въпрос на цялостна промяна в начина, по който гледаме на земеделието.
Днес голяма част от системата е изградена около идеята да „храним“ растенията директно, без да се обръща внимание на почвата като жива екосистема. В резултат на това почвите постепенно губят своята биологична активност, а растенията стават все по-зависими от външни добавки.
Нашият подход е различен – ние вярваме, че трябва да възстановим процесите в почвата, а не просто да компенсираме липсите. Когато почвата е жива и балансирана, тя сама създава условия хранителните вещества да бъдат достъпни за растенията.
Затова виждаме нашата работа като част от по-голяма трансформация – преход към регенеративно и устойчиво земеделие, в което почвата е активен участник, а не просто носител. Ресурсите се използват кръгово, а зависимостта от синтетични вещества постепенно намалява
Ние вече виждаме първите резултати от този подход в практиката, но сме наясно, че това е процес, който изисква време, знания и промяна в мисленето. Нашата роля е да бъдем част от този преход – да създаваме решения, които не просто дават резултат, а помагат на земеделието да се върне към по-устойчив и балансиран модел.










