ESG стандартите вече се налагат, а отчитането на нефинансовите практики в компаниите, следва да е императив. Къде са българските компании по отношение на отчитане на устойчивост и как действат те? Всичко това е описано в данни в книгата „Отчитане на устойчивостта на предприятията“ на д-р Марина Стефанова, директор на магистърската програма „Отговорно и устойчиво управление”.
Книгата е предназначена за студенти, докторанти, преподаватели. Тя би намерила приложение и в рафтовете на експерти и ръководители в компании, съсловни и браншови асоциации, аналитични центрове, както и на инвеститори и администратори.
Напипването на пулса на времето е от особено значение за един университет и за развиването на млади кадри, защото те ще тласкат устойчивото развитие.”, казва Декана на Стопанският факултет, Атанас Георгиев, по време на отворената лекция на д-р Стефанова.
За Стопанския факултет в качеството си на учебен център е важен въпросът, къде седи спрямо ESG тематиката. Преди три години се обсъжда за първи път като тема, а днес ESG академията, ESG лабораторията, докторантските изследвания и подготвителните програми се отблагодаряват в дългосрочен план.
Имаме желание да се изявим като лидери в областта на устойчивото развитие на финансовия сектор. ESG тематиката се превърна във важен елемент от нашето ДНК.” категорична е Калина Кисьова, директор на дирекция „Маркетинг и бизнес развитие за МСП и корпоративен сегмент“ в ОББ.
Цели и задачи на изследването на д-р Марина Стефанова
Обект на изследването са предприятията, публично търгувани на БФБ и/или в обществен интерес, с 500+ служители в България. По данни на ICAP от 2017 и 2018 те са 67. Предмет на изследването са докладите за дейността, нефинансовите декларации и корпоративните сайтове на компаниите за 2017г. -2018 г.
Д-р Марина Стефанова подчертава необходимостта от подобряването на отчетите. Според нея има малко чувствителност при отчитането.
ESG тематиката е императив за международните компании, но новост за държави като България. Прилагането на стандартите и отчитането изискват дълъг път, прецизност и отношение към детайла. Драстичната промяна за година може да обърка вътрешната организация в една компания с дълга хронология.
Ние сме маратонци, не очаквайте от компаниите да имат драстична промяна за година. Ако има такава, тя сигурно е стартъп. Ако има драстична промяна в организационната си култура, в данните и процесите, означава, че или е стартъп или не е успяла да обхване всичко в първия си отчет. Просто защото нищо не се променя толкова бързо”, казва д-р Марина Стефанова.
Жизненоважно е за големите компании да вървят стъпка по стъпка.
Основната цел на изследването на Марина Стефанова е да се докаже, че интегрираното отчитане е пълноценна форма за публично представяне на резултатите от дейността на предприятията в контекста на съвременната икономика.
Най-трудно е да се подтикнат и тласнат компаниите да се отчитат отговорно. Основното нещо, което обединява компаниите е липсата на знание. Има забавяне на компаниите. Не трябва да спират да се отчитат, да вървят напред, да се развиват ”, коментира Марина Стефанова.
Публичния бизнес модел
Интегрирането отчитане прави бизнес модела на компаниите публичен. В България компаниите, които се отчитат по тези стандарти, са под 15. Изключително важно е наличието на тези данни, за да се покаже как бизнес моделът на предприятията работи.
Целите ми са данните да доведат до мотивация за по-добро, а не просто да кажем толкова сме зле”, казва още д-р Марина Стефанова.
Това превръща отчетените нефинансови практики в инструмент, който може да резонира в дългосрочен план.
Прочетете още:
Д-р Марина Стефанова представи книгата „Отчитане на устойчивостта на предприятията“
