Около два милиарда тона въглероден диоксид се отстраняват от атмосферата всяка година, въпреки нарастващите инвестиции във възобновяеми източници на енергия. Това показва изследване на учени, ръководено от Оксфордския университет, предава Euronews. Изследването е първото, което оценява колко въглероден диоксид е премахнат и колко още трябва да се премахне.
Според авторите на доклада количеството отстранен въглероден диоксид е малко спрямо 36.5 Gt глобални емисии. Но цифрата е „може би по-голяма, отколкото мнозина биха очаквали“.
Докладът установява, че до 2050 г. са необходими приблизително 1300 пъти повече отстраняване на въглероден диоксид от новите технологии – и два пъти повече от дърветата и почвите, за да се ограничи глобалното затопляне до много под 2C, съгласно Парижкото споразумение.
Отстраняването на въглероден диоксид бързо се издига в дневния ред“, казва съавторът на доклада Стив Смит, учен по климата в университета.
Но въпреки нарастващия интерес и инвестиции, той посочва големи пропуски в информацията за справянето с изменението на климата.
Как се отстранява въглероден диоксид?
Отстраняването на въглероден диоксид (CDR) включва улавяне на парниковия газ от атмосферата и съхраняването му за дълъг период от време на сушата, в океана, в геоложки формации или в продукти. Към днешна дата 99.9 % от успешното отстраняване на въглероден диоксид е постигнато чрез това, което учените наричат „конвенционален CDR на сушата“. Това включва създаване на нови гори, възстановяване на вече обезлесени, по-добро управление на почвите и използване на по-трайни дървени продукти. Само 0.1% от сегашния CDR идва от „нови“ CDR методи като биоенергия с улавяне и съхранение на въглерод, биовъглен и директно улавяне и съхранение на въглерод във въздуха.
Това звучи обезнадеждаващо, но изследователите също така отбелязват, че новите методи за отстраняване на въглерод могат да предложат по-трайно съхранение в сравнение с дърветата и почвите. Те също така установяват, че всички пътища, които ограничават затоплянето до 1.5C или 2C, включват голямо увеличение на нивата на отстраняване на въглерод между 2020 г. и 2100 г., вариращи от 450 до 1100 GtCO2.
Доколко светът разчита на технологията за премахване на въглерода?
От 2020 г. до 2022 г. глобалните инвестиции в нов капацитет за отстраняване на въглероден диоксид възлизат на около 200 милиона долара (185 милиона евро), според доклада, докато около 4 милиарда долара (3.7 милиарда евро) са били насочени към публично финансирани изследвания и разработки от 2010 г. насам.
Въпреки че понастоящем страните не планират да използват отстраняването на въглероден диоксид за постигане на краткосрочните климатични цели до 2030 г., мнозина го предвиждат като част от стратегията си за достигане на нетната нула до 2050 г.
Съавторът на доклада Ян Минкс от Изследователския институт на Меркатор за глобалните блага и изменението на климата в Германия посочва, че докато намаляването на емисиите остава основен приоритет за постигане на целите от Парижкото споразумение, „в същото време трябва да се развиваме и мащабираме агресивно премахване на въглероден диоксид, особено тези нови методи.”
Той добавя, че това ще отнеме време, тъй като все още са в самото начало.
Миналият декември Министерството на енергетиката на САЩ инвестира 3.7 милиарда долара (3.4 милиарда евро) в проекти за премахване на въглероден диоксид. Междувременно Европейският съюз има за цел да улавя пет милиона тона въглероден диоксид ежегодно до 2030 г.
