Офшорната вятърна енергия, зеленият водород, дигитализацията на енергийния сектор предлагат големи възможности за декарбонизация на промишлеността, от които трябва да се възползваме, обединиха се участниците в събитие, посветено на промишлената декарбонизация в Централна и Източна Европа, което се проведе в българския павилион на климатичната конференция СОР28 в Дубай.
Събитието бе открито от министъра на иновациите и растежа Милена Стойчева. Министерството на иновациите и растежа е домакин на проявите през първите дни от българското участие, предава БТА.
България цели да бъде сред 20-те страни в света, които имат работеща водородна долина. Вече инвестирахме в разработване на концепцията и основната инфраструктура за създаване на водородна долина в района на Стара Загора, включително с подкрепата на Европейската комисия. Силно уверени сме, че водородът има потенциала да подпомогне декарбонизацията на икономиката“, заяви министър Стойчева.
Декарбонизацията на промишлеността има решаващо значение, тъй като именно промишлеността е вторият най-въглеродно интензивен сектор на икономиката. Предизвикателствата излизат извън декарбонизацията на енергийната система, това са отчасти и управленски предизвикателства”, посочи модераторът на събитието Мартин Владимиров, директор на Програма “Енергетика и климат” на Центъра за изследване на демокрацията.
Доктор Мария Трифонова, експерт от Центъра за изследване на демокрацията, представи възможностите за развитие на офшорна вятърна енергия в Черно море и потенциала, който този тип енергия може да донесе.
Вятърната енергия е висококачествена енергия и България може да направи “технологичен скок”, възползвайки се от най-новите технологии в сектора, където капацитетът за производство от вятърните турбини се увеличава значително. Перспективна е и възможността за синергия с водородните технологии, като вятърната енергия бъде използвана за производството на зелен водород. Възможности ще се отворят и за икономиката на крайбрежните градове от гледна точка на висококвалифицирани работни места и инфраструктура, развитие на корабостроенето, наличие на електроенергия за транспорт и корабоплаване”, посочи експертът. “Във Варна вече функционира обучителен център за работа в този сектор, но завършилите го кадри отиват в чужбина”, заяви д-р Трифонова.
Разработва се пакет от мерки за хората, които ще бъдат повлияни от зеления преход
Цялостен пакет от мерки в помощ на 25 000 души, които ще бъдат пряко повлияни от зеления преход във въглищните райони, включително техните близки, разработват българските власти, заяви министърът на труда и социалната политика Иванка Шалапатова пред БТА.
Министърът Шалапатова участва в събитията на българския павилион на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за климатичните изменения СОР28.
Работим заедно с Министерството на енергетиката, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на околната среда и водите, за да може да има голям социален пакет, свързан с бъдещите трудови възможности на гражданите, но и подпомагане, така че да няма негативен ефект върху техните семейства”, посочи министър Шалапатова. По думите ѝ възможностите за тези хора са много.
Социалната система в България е изправена пред редица предизвикателства, за да се справи с изключително сериозния ефект на климатичните изменения върху качеството на живот на хората. Досега социалната система за закрила се е развивала така, че много често реагираме реактивно, а не проактивно и превантивно“, каза Шалапатова, допълвайки, че поради тази причина приоритет на правителството е да разработи политики и да реализира мерки, които да предотвратяват риска при хората, а не да се инвестира в ресурси, когато той вече е настъпил.
Прочетете още:
Румен Радев на COP28: България е намалила с 50% парниковите си емисии
