Усилията за преход към климатична неутралност трябва да отидат отвъд постигане на целите за съкращаване на емисиите на вредни газове. Това каза българският президент Румен Радев в изказването си на Срещата на върха за климатичното действие в Дубай. Форумът, събрал над 130 държавни и правителствени ръководители на 1 и 2 декември, се провежда в рамките на COP28.
България като източноевропейска страна преживя значителен икономически растеж и трансформация през последните години. Емисиите парникови газове в страната намаляха с повече от 50 на сто в сравнение с базовата година (б.р. – 1988) – една от най-високите стойности на намаление на емисиите в ЕС“, каза държавният глава.
Той добави, че основното предизвикателство е да се гарантира устойчивост на прехода към климатична неутралност, без да се излагат на риск стандартът и качеството на живот на гражданите и конкурентноспособността на икономиките.
За преодоляване на това предизвикателство са нужни системни иновативни подходи и приложение на последните технологични постижения“, каза Радев в речта си.
Той заяви още, че примери на иновативни технологии и проекти за декарбонизация се представят в българския павилион на COP28.
Радев допълни, че е нужно да се гарантира, че образователните, здравните, социални и икономически системи на страните са адаптирани, за да защитят най-уязвимите в прехода към климатична неутралност. В този контекст той изтъкна, че България е сред първите страни в Европа, присъединили се към Декларацията за децата, младежите и действията по климата.
Президентът се спря и на споровете за избор на домакин на следващото, двадесет и девето издание на Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата. България е кандидат за домакин на COP29. Той увери, че страната ни търси компромис и ще продължи усилията си за плавен преход към следващата конференция COP29.
Министърът на енергетиката от Дубай: Удвояването на ядрената енергия през следващото десетилетие е необходимост
Утрояването на ядрената енергия до 2050 г. е цел, но удвояването ѝ през следващото десетилетие е необходимост. Това заяви министърът на енергетиката Румен Радев на министерския панел, който се проведе след събитието на високо равнище в Дубай, на което България и още 21 страни от четири континента приеха Декларация за утрояване на ядрената енергия до 2050 година.
За България приемането на декларацията е важен исторически момент, който показва амбициозните цели на страната ни за постигане на устойчива декарбонизация“, каза енергийният министър през БТА.
По думите му комбинацията от нискоемисионна енергетика, каквато е ядрената, възобновяеми енергийни източници, развитие на системи за съхранение на енергия, свързаност – вътрешна и трансгранична, е бъдещето, за което работим и което е част от разработваната национална енергийна стратегия.
България е сред “страните с най-конкретно участие” в Декларацията за утрояване на ядрената енергия, предвид категоричното ни решение за изграждане на блокове Седем и Осем на площадката на АЕЦ “Козлодуй”, както по отношение на избраната технология “ядрен остров”, така и за цялостния технологичен комплекс, инфраструктура, генераторни мощности, свързаност на системата. Процедурата за блок Седем вече е задействана и предстои избор на изпълнители и окончателно подписване на инвестиционното решение, а по отношение на блок Осем сме на етап започване на процеса за оценка за въздействие върху околната среда“, припомни министър Радев.
Той изрази надежда изграждането на мощностите да бъде успешно, вероятно с разлика от около три години.
Държавата е тази, която трябва да бъде инвеститор и собственик, както и оператор на този вид съоръжения. Малките модулни реактори – с мощност под 500 мегавата, които мнозина от участниците в събитието очертаха като перспективна технология предвид тяхната гъвкавост и приложимост, са интересна възможност, но те не могат да бъдат самоцел. Технологиите се развиват и трябва да следим това развитие, включително на ядрения синтез“, подчерта енергийният министър.
Прочетете още:
Гутериш на COP28: Изходът е един – край на изкопаемите горива