Правителствата на държавите членки на ЕС се стремят да преработят една от най-политически заредените идеи на Закона за ускоряване на индустрията (IAA), като заменят широката концепция „Произведено в Европа“, предложена от Европейската комисия, с по-правно прецизна система, основана на търговски споразумения и достъп до пазара за конкретни продукти, предава Политико.
Последният компромис на Съвета на ЕС, разпространен от ирландското председателство, въвежда нова категория „произход от партньор“, която би определила кога продукти от трети страни следва да се третират като еквивалентни на продукти от ЕС в рамките на обществените поръчки и схемите за подкрепа.
Вместо да приема, че всички партньори по свободна търговия се ползват с еднакъв статут, предложението разграничава продуктите, обхванати от Споразумението за държавни поръчки на Световната търговска организация, и тези, обхванати от отделни споразумения на ЕС за свободна търговия или митнически съюз. Дали даден продукт отговаря на условията, би зависило от действителните ангажименти на блока за обществени поръчки за този продукт, а не просто от съществуването на търговско споразумение.
Компромисът на Съвета се стреми да преосмисли двустранния подход на Комисията, който ѝ дава широка свобода на преценка да решава дали страни, които имат споразумения за обществени поръчки и свободна търговия с ЕС, биха отговаряли на условията.
Широкото тълкуване би означавало, че до 80 държави биха могли да отговарят на условията, което би породило опасения в страни членки на ЕС като Франция относно границите на обхвата. Комисарят по промишлеността Стефан Сежурне обаче посочи, че клубът „Произведено в Европа“ може да бъде ограничен само до 20 държави.
Компромисът на Съвета призовава за актове за изпълнение, а не за делегирани актове, които дават на членовете на ЕС официална дума относно включването или премахването на трети държави въз основа на това дали те предоставят реципрочно третиране на продуктите на ЕС или са свързани с опасения относно зависимостта и сигурността на доставките.
Чувствителни промени в Закона за ускоряване на индустрията
Основната цел на IAA е да защити енергоемките индустрии, технологиите с нулеви нетни емисии и автомобилната индустрия от нелоялна чуждестранна конкуренция чрез привличане на публични средства и достъп до единния пазар. Това включва използване на обществени поръчки за фаворизиране на продукти, отговарящи на изискванията за местно съдържание или отговарящи на условията за преференцията „Произведено в Европа“.
За да работи системата на практика, Комисията ще бъде задължена чрез портала Access2Markets да поддържа специфични за продуктите списъци за държави, които отговарят на условията за третиране по произход от партньори. Възложителите, които разчитат на инструмента за определяне на обхвата, няма да се считат за нарушили правото на ЕС единствено защото публично достъпната база данни съдържа невярна информация, предлага Съветът.
В друга промяна на изключително важната Глава III на IAA, която определя произхода от ЕС, Съветът въвежда и концепцията за „топене и изливане“ при определяне на произхода на стоманените продукти — привеждайки мярката в съответствие със съществуващите правила, включително по-строгите квоти за внос на стомана в ЕС, които влязоха в сила миналия месец.
В приложение II към законопроекта Съветът запазва задължителните прагове за европейско съдържание за стомана, цимент и алуминий, като същевременно позволява забавяне на тяхното въвеждане през 2029 г., освен ако съответните делегирани актове и технически спецификации не са влезли в сила шест месеца по-рано.
Това означава, че сроковете за прилагане на IAA биха могли да се забавят, докато други аспекти на проекта за регламент – главно предложените области за индустриално ускорение – са станали незадължителни, което илюстрира колко много Съветът се е отдалечил от първоначалното предложение на Комисията преди преговорите с Европейския парламент.
