Скално “брашно”, което се получава при смилането на ледниците в Гренландия, може да улавя въглеродния диоксид. Това показва скорошно изследване, цитирано в The Guardian. Естествените химични реакции разграждат скалния прах и водят до фиксиране на въглероден диоксид от въздуха в нови карбонатни минерали. Учените твърдят, че мерките за ускоряване на процеса, наречен “засилено изветряне на скалите” (ERW), имат глобален потенциал и биха могли да премахнат милиарди тонове въглероден диоксид от атмосферата, като помогнат за предотвратяване на екстремното глобално затопляне.
Плодородието на почвата естествено зависи от изветрянето на скалите, за да се осигурят основни хранителни вещества, така че засилването на процеса носи допълнителни ползи. Например разпръскването на гренландското скално брашно върху полета в Дания, включително такива, на които се отглежда ечемик за пивоварната Carlsberg, значително увеличи добивите.
Гигантската ледена покривка на Гренландия произвежда 1 милиард тона скално брашно годишно, което изтича под формата на кал изпод ледниците. Това означава, че потенциалното предлагане на скално брашно е по същество неограничено, твърдят изследователите, a премахването на част от него би имало много малък ефект върху местната околна среда.
По стъпките на процеса
Процесът на изветряне е сравнително бавен и отнема десетилетия, но според изследователите ERW може да има значителен принос за постигането на ключовата цел за нулеви нетни емисии до 2050 г. Постепенното прекратяване на изгарянето на изкопаеми горива остава най-критичното действие в областта на климата. Същевременно повечето учени са съгласни, че ще са необходими и начини за отстраняване на въглероден диоксид от атмосферата, за да се избегнат най-тежките последици от климатичната криза.
Ако искате нещо да има глобално въздействие, то трябва да е просто осъществимо. Не може да има много сложни неща с всякакви високотехнологични компоненти. Така че колкото по-просто, толкова по-добре, а няма нищо по-просто от калта. Преди всичко това е мащабируемо решение. Скалното брашно се натрупва в Гренландия през последните 8000 години. С него може да се покрият всички земеделски площи на Земята” , казва професор Миник Росинг от Университета в Копенхаген, който е част от изследователския екип.
Какви са другите възможности?
Други изследователи проучват възможността за използване на механично смляна скала за ERW.
За разлика от други източници, ледниковото скално брашно не се нуждае от никаква обработка”, казва д-р Кристиана Дитцен, също от Университета в Копенхаген. Скалното брашно изветрява изключително бавно в студените условия в Гренландия, но процесът се ускорява, когато се разпръска на по-топли места.
В изследването на поглъщането на въглероден диоксид от гренландското скално брашно, публикувано в International Journal of Greenhouse Gas Control, е изчислено, че на тон скално брашно могат да бъдат уловени 250 кг въглероден диоксид. След три години в почвата в Дания изследователите установяват, че са постигнати около 8% от тази стойност. Учените също така изчислиха, че 27 млн. тона въглероден диоксид могат да бъдат уловени, ако всички земеделски земи в Дания бъдат покрити със скално брашно. Количеството е еквивалентно на общите годишни емисии на въглероден диоксид в страната.
Иновативното решение в данни
Друго проучване на същия екип, публикувано в списанието Nutrient Cycling in Agroecosystems, показва увеличение на добивите от царевица и картофи съответно с 24% и 19% след разпръскване на каменно брашно в Дания. Дитцен се надява, че първите търговски приложения ще бъдат разпространени до три години.
Екипът провежда експерименти и в по-неплодородни почви в Гана, където се наблюдава още по-голямо увеличение на добива на царевица.
В условия като тези в Гана само ползата от торенето може да бъде достатъчна причина за внос на ледниково скално брашно”, казва Дитцен, въпреки че трябва да се прецени въздействието на транспортирането на скалното брашно на дълги разстояния от Гренландия.
В други изследвания на ERW е използван механично смлян базалт, а в проучване от 2020 г. се изчислява, че третирането на около половината от световните земеделски земи с него може да улови 2 млрд. тона въглероден диоксид всяка година. Това е еквивалентно на общите емисии на Германия и Япония.
Професор Дейвид Беърлинг от университета в Шефилд, който ръководи работата през 2020 г., заяви, че базалтът има значителни предимства. Неговият химически състав абсорбира въглероден диоксид по-бързо от ледниковото скално брашно.
Нуждаем се от всички оръжия, които можем да съберем в борбата срещу изменението на климата, и според мен ледниковото скално брашно може да бъде полезно. Но то не е средство, което да промени играта”, каза той.
Въпреки това скалното брашно е много по-фино от смления базалт и по този начин излага по-голяма площ на атмосферни влияния. Предимствата и недостатъците на двата вида скален прах все още се проучват. Датската група планира изпитания в Австралия и оценява енергийните изисквания на корабоплаването. Екипът на Беерлинг очаква в близко бъдеще да публикува резултати за повишаване на добива при царевицата след прилагане на базалт в САЩ.
Не смятам, че е задължително да е едното или другото. Мисля, че вероятно има място и за двете”, казва Росинг.
Гренландия обикновено попада в новините заради огромното и ускоряващо се топене на ледената ѝ шапка, което води до повишаване на морското равнище. Росинг, който е родом от Гренландия, заяви:
Би било много по-хубаво страната да бъде част от решението на проблема с климата, а не само симптом на проблема.”
Прочетете още:
Улавянето на въглерод в почвата – ключово за намаляване на емисиите
